Предприемачество и дребен бизнес

Тема за Есе: "Как си представям живота през 2050г? (иновации)" 
срок: 19.02.2016

 ***

Данъчна политика

1. Същност

Данъчната политика е сърцевината на икономическата и фискалната политики на държавата и важен инструмент за регламентиране на макроикономическите пропорции. Политиката в областта на данъците освен като ключов елемент на фискалната политика, следва да се разглежда и като важен лост за насърчаване на преките чуждестранни инвестиции, икономическия растеж и заетостта.

Политиката на правителството в областта на данъците е насочена и към намаляване дела на сивата икономика, борба с данъчните измами и укриването на данъците.

2. Структура

 * Алтернативни данъци по ЗКПО:
- Данък върху хазартната дейност; 
- Данък върху приходите на бюджетни предприятия; 
- Данък върху дейността от опериране на кораби.

3. Принципи

Формулирани са следните принципи, макар и допълвани и осъвременявани те са запазени:

1. Всеобхватност на данъка никой без каквото и да е изключение, който отговаря на изискванията на определен данъчен закон, не може да бъде освободен от плащането на данъка.
2. Легитимност на данъка установяването на данъка става само от законодателния орган. Този орган може да преотстъпи част от правата си на правителството или на общините, това обаче трябва да бъде записано в закона.
3. Равномерност на данъка данъците трябва да бъдат съобразени с икономическата мощ и платежоспособност на съответните лица, т.нар. податни възможности на данъкоплатците. Данъкът не трябва да накърнява съществено икономическия статут на данъчните субекти. Когато данъците са прекалено високи те влияят отрицателно върху данъчните субекти, това е доказано от Лафер. Същността на тази теза се изразява в това, че до достигане до определена граница, данъците не пречат на икономическата активност, след преминаването й въздействието е отрицателно, даже разрушително.

4. Видове данъци

• Данъци върху доходите на физическите лица
• Данък върху добавената стойност
• Данък, удържан при източника
• Корпоративен данък
• Патентен данък
• Данък при придобиване на имущества по възмезден начин
• Данък при придобиване на имущества по дарение
• Туристически данък
• Данък върху наследствата
• Данък върху превозните средства
• Данък върху недвижимите имоти
• Данък върху хазартната дейност
• Данък върху приходите на бюджетни предприятия
• Данък върху застрахователните премии
• Данък върху дейността от опериране на кораби
• Данък върху разходите

5. ДАНЪЧНИТЕ ПРЕФЕРЕНЦИИ

По своята същност данъчните преференции и облекчения представляват фискални мерки и инструменти, които се използват за привличане на преки чуждестранни инвестиции, за стимулиране развитието на определени региони и стратегически икономически отрасли, за стимулиране на иновациите и използването на високи технологии в икономиката, за стимулиране образованието и квалификацията на населението, както и за увеличаване на заетостта

Системата от национални данъчни преференции и облекчения обхваща основните видове данъчни преференции за бизнеса и гражданите, регламентирани в: Закона за данък върху добавената стойност, Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Системата включва различни видове данъчни преференции и облекчения – освобождаване от данъчно облагане, намалени данъчни ставки, преотстъпване на корпоративен данък и данък върху приходите, ускорена данъчна амортизация и др.

Ниски данъчни ставки за данък върху печалбата и данък върху дивидентите	използва се за стимулиране на преките чуждестранни инвестиции. Тази данъчна преференция се прилага еднакво за всички данъкоплатци, независимо от региона или икономическия отрасъл, в който осъществяват дейността си.
Намалени данъчни ставки	използват се за привличане на преки чуждестранни инвестиции в определени икономически сектори или региони. Тези ставки могат да се прилагат за доходи от определени източници или за дружества, които отговарят на предварително определени критерии.
Данъчни ваканции	Данъчните ваканции са вид данъчна преференция с ограничен срок на действие, която се използва за привличане на преки чуждестранни инвестиции.  Този вид преференция основно е насочена към новосъздадени дружества, които се освобождават от данък върху печалбата за определен период от време (обикновено 5 години). В някои случаи този период може да бъде удължен с последващ период от прилагане на намалена данъчна ставка.
Инвестиционни данъчни кредити и помощи	вид данъчни преференции за привличане на преки чуждестранни инвестиции на базата на процент от стойността или цялата стойност на направените инвестиции. Това са преференции извън и над данъчната амортизация на дълготрайните активи. Инвестиционният данъчен кредит намалява директно размера на дължимия данък върху печалбата. Инвестиционната помощ намалява данъчната основа за определяне на данък върху печалбата.
Ускорена данъчна амортизация	данъчна преференция за привличане на преки чуждестранни инвестиции и по своята същност представлява отсрочване на плащането на данък върху печалбата, чрез признаване на по-висок размер данъчно признати разходи за амортизации за съответните години при спазване на определени условия по отношение на активите.
Пренасяне на данъчни загуби	Пренасянето на данъчни загуби е вид данъчна преференция за привличане на високо рискови инвестиции свързани с несигурна възвръщаемост и генериране на значителни загуби през първите години от инвестирането. Данъчното третиране на загубите може да бъде под различни форми: пренасяне на загубите напред за бъдещи данъчни периоди или назад за предходни данъчни периоди, пренасянето на загубите може да бъде или да не бъде ограничено във времето, както и различен процент на пренасяне на загубите.
Данъчни преференции за регионално развитие	Данъчни мерки, които под формата на данъчни ваканции, инвестиционни данъчни кредити или ускорена данъчна амортизация се предоставят за дейност, осъществявана в отдалечени региони, икономически по-слабо развити региони или региони с високо ниво на безработица. Основният ефект от този вид преференция е пренасочване на инвестиции от привлекателни към непривлекателни региони на страната.
Данъчни преференции за създаване на работни места	Данъчни мерки, основно насочени за развитие на трудоемки индустрии или за създаването на работни места за определени категории лица – млади хора, хора с увреждания, дългосрочно безработни лица
Данъчни преференции за трансфер на технологии	Данъчни мерки, които под формата на ускорена данъчна амортизация или инвестиционен данъчен кредит имат за цел привличане на инвестиции за развитието на високи технологии или за научноизследователска и развойна дейност.
Данъчни преференции за насърчаване на износа	Данъчни мерки, насочени към привличане на инвестиции в експортно ориентирани отрасли, най-често под формата на данъчни ваканции или специални помощи при инвестиции в експортни ориентирани отрасли, като например освобождаване от облагане на приходи, кореспондиращи на дела на износа в общия обем на продажби или разширяване обхвата на данъчно признатите разходи, свързани с износ.
Зони за свободна търговия или експортна обработка	Зоните за експортна обработка са тясно свързани с насърчаване на износа. Те осигуряват благоприятна среда, в която чуждестранни и местни лица, могат да внасят машини, материали и суровини, освободени от мита и данъци с цел сглобяване, обработка или производство и износ на готов продукт. Основните ползи от въвеждането на зони за свободна търговия са печалбите от износ, но също е възможно да се цели и създаване на работни места, привличане на високи технологии или развитие на определени региони в страната.

5.1 ПО ЗДДС:

- Данъчната преференция се изразява в правото на данъчно задълженото по Закона за данък върху добавената стойност лице да начисли самостоятелно данъка при внос на стоки вместо митническите органи за данъчния период, през който е възникнало данъчното събитие, ако има разрешение, издадено от министъра на финансите. В този случай митническите органи допускат вдигане на стоките, без данъкът да е ефективно внесен или обезпечен. За същия данъчен период вносителят има право на данъчен кредит за начисления данък, съгласно общите разпоредби на ЗДДС.

Данъчната преференция има за цел насърчаване на първоначални инвестиции (над 5 млн. лева) и създаване на нови работни места (повече от 20), свързани с тях. Чрез мярката се насърчават предприятия, които инвестират в страната, като се позволява на тези компании ефективно да не плащат ДДС при внос. Това дава възможност на предприятията да освободят ликвидни средства в началото на инвестиционния си проект (в първите две години). С цел избягване на дискриминацията в потреблението на стоки при внос и доставки на територията на страната е въведено ускорено възстановяване на платения ДДС от същите компании за доставки на територията на страната. Срокът за възстановяване на ДДС е 30 дни.

- Намалена данъчна ставка в размер 9 на сто за настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения.

Законова регламентация: Данъчната преференция се изразява в намалена данъчна ставка за доставки по настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани.

Цел на данъчната преференция: Данъчната преференция има за цел стимулиране развитието на туризма в България като стратегически отрасъл.

5.2 ДАНЪЧНИ ПРЕФЕРЕНЦИИ И ОБЛЕКЧЕНИЯ ПО ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ

- Възстановяване на платен акциз върху алкохол и алкохолни напитки, при употребата им за медицински цели. Данъчната преференция се изразява във възстановяване на платеният акциз за алкохол и алкохолни напитки, когато те са използвани за медицински цели в лечебни заведения и аптеки, като проби за анализ, за необходими производствени изпитвания или за научни цели, за научни изследвания, в производствен процес, при условие, че крайният продукт не съдържа алкохол.

Данъчната преференция има за цел подпомагане на здравеопазването в страната – лечебните заведения и аптеки.

Лица, ползващи преференцията: Лечебни заведения по смисъла на Закона за лечебните заведения, аптеки по смисъла на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, институти за научни изследвания, лаборатории, които използват алкохол и алкохолни напитки с платен акциз. Възстановяването се прилага и за производители, които използват в производствения процес алкохол и алкохолни напитки с платен акциз, при условие че крайният продукт не съдържа алкохол.

- Нулева акцизна ставка върху електрическата енергия за битови нужди

Същност на данъчната преференция: Акцизната ставка върху електрическата енергия с код по КН 2716 за потребители на електрическа енергия за битови нужди по смисъла на Закона за енергетиката е нула лева за мегаватчас.

Цел на данъчната преференция: Данъчната преференция има социална цел.

Лица, ползващи преференцията: Лицата, получили лиценз по Закона за енергетиката, които продават електрическа енергия на потребители на електрическа енергия за битови или стопански нужди по смисъла на Закона за енергетиката

- Намалена акцизна ставка за природен газ, използван като моторно гориво

Цел на данъчната преференция: Данъчната преференция има екологична цел.

Условия за ползване на данъчната преференция: Няма поставени условия за ползване на данъчната преференция.

Република България е изпратила до Европейската комисия нотификация за прилагане на намалена акцизна ставка, използван като моторно гориво в размер на 0,85 лв. за 1 гигаджаул за период от 6 години, считано от 1 януари 2014 г.

Лица, ползващи преференцията: Лицата, които използват природен газ като моторно гориво.

- Намалена акцизна ставка за бира, произведена от независими малки пивоварни

Цел на данъчната преференция: подпомагане развитието на малките и средни предприятия в страната.

Лица, ползващи преференцията:  производители на бира от малки независими пивоварни

5.3 ДАНЪЧНИ ПРЕФЕРЕНЦИИ И ОБЛЕКЧЕНИЯ ПО ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ

- Данъчна ставка за корпоративен данък – 10 %

Цел на данъчната преференция: Данъчната ставка има за цел привличането на преки чуждестранни инвестиции.

Условия за ползване на данъчната преференция: Няма поставени условия.

Лица, ползващи преференцията: Данъчната ставка се прилага еднакво за всички данъчно задължени лица, независимо в какъв икономически регион или отрасъл осъществяват своята дейност и независимо от осъществяваната дейност.

- Освобождаване от облагане на сделките с акции, извършени на фондова борса.

Цел на данъчната преференция: С данъчната преференция се цели развитие на последващата търговия с акции (вторичния пазар), като по този начин косвено се насърчава инвестирането в икономиката. Освобождаването от данък води до увеличаване на нетния доход (доходът след данъчно облагане) на инвестицията в акции. Насърчаването на търговията с акции води до повишаване на тяхната ликвидност, защото в резултат на развитата търговия притежателят на акциите по-лесно може да ги продаде.

Лица, ползващи преференцията

1. Местни юридически лица – освободена от корпоративен данък е печалбата от посочените сделки, а загубата не се признава за данъчни цели;

2. Чуждестранни юридически лица – реализираните доходи се освобождават от данък при източника

- Преотстъпване до 100 на сто от корпоративния данък на предприятия, извършващи производствена дейност в общини с висока безработица

Цел на данъчната преференция: насърчаване на инвестициите в общини с висока безработица.

Условия за ползване на данъчната преференция

За да се ползва преференцията е необходимо да бъдат изпълнени следните условия:

1. данъчно задълженото лице извършва производствена дейност единствено в общини, в които за предходната година, преди текущата има безработица с или над 25 на сто по-висока от средната за страната за същия период;

2. през целия данъчен период данъчно задълженото лице поддържа не по-малко от 10 работни места, като най-малко 50 на сто от тях са заети пряко в извършваната производствена дейност;

3. през целия данъчен период не по-малко от 30 на сто от персонала са лица с постоянен адрес в общини по т. 1.

Предприятието трябва да избере дали да ползва преференцията като:

- минимална помощ, или

- държавна помощ за регионално развитие

Лица, ползващи преференцията: Данъчната преференция може да бъде ползвана от местни юридически лица и места на стопанска дейност в България на чуждестранни лица (клонове и други).

- Преотстъпване до 60 на сто от корпоративния данък на регистрирани земеделски производители

Цел на данъчната преференция: Данъчната преференция има за цел насърчаване на инвестициите в селското стопанство.

Лица, ползващи преференцията: Данъчната преференция може да се ползва от юридически лица, регистрирани като земеделски производители

 - Преотстъпване на корпоративен данък на предприятия, наемащи хора с увреждания

Законова регламентация на данъчната преференция

Данъчната преференция е регламентирана в чл. 178 от Закона за корпоративното подоходно облагане.

Същност на данъчната преференция: Данъчната преференция се изразява в преотстъпване на корпоративния данък на юридически лица - специализирани предприятия или кооперации по смисъла на Закона за интеграция на хората с увреждания, които наемат хора с увреждания.

Цел на данъчната преференция Данъчната преференция има социална цел. Целта на преференцията е насърчаване на посочените предприятия и кооперации да наемат хора с увреждания, като по този начин се спомага за по-лесното им интегриране в обществото

Данъчната преференция може да се ползва от специализирани предприятия или кооперации по смисъла на Закона за интеграция на хората с увреждания, които са членове на национално представителните организации на и за хора с увреждания.

- Ускорена данъчна амортизация (100% годишно) за актив, формиран в резултат на развойна дейност

 Същност на данъчната преференция

Данъчната преференция се изразява в признаване като данъчен разход историческата цена на дълготраен материален актив, формиран в резултат на развойна дейност еднократно в годината на формирането му, т.е ускорена данъчна амортизация в размер 100 %.

По смисъла на §1, т. 24 от Допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане „Развойна дейност” е дейността по разработване, проектиране, изграждане и изпитване на нови стоки, материали, технологии за производство и индустриални системи и други обекти на индустриалната собственост, както и за усъвършенстване на съществуващи продукти и технологии.

Цел на данъчната преференция:  стимулиране на научно-изследователската и развойна дейност.

 - Данъчно облекчение при наемане на безработни лица

 - Освобождаване от облагане на социалните разходи за вноски и премии за допълнително социално осигуряване и застраховки "Живот"

 - Освобождаване от облагане на социални разходи за ваучери за храна

 - Освобождаване от облагане на социалните разходи за транспорт на работници и служители и лицата, наети по договор за управление и контрол

 - Данъчно признати разходи за дарения

5.4 НАЦИОНАЛНИ ПРЕФЕРЕНЦИАЛНИ ДАНЪЧНИ РЕЖИМИ

Нормативно признати разходи

Данък върху дейността от опериране на кораби

Данък върху приходите на бюджетни предприятия

http://www.minfin.bg/bg/page/788

6. МЕЖДУНАРОДНИ ПРОГРАМИ, ПОДПОМАГАЩИ МСП В БЪЛГАРИЯ

Финансиране – Конкурентоспособност, Селски региони, рибарство

http://evroprogrami.com/finansirashti-programi/finansirane

Енергийна ефективност

http://www.nest-association.org/as_bsc_bg.htm

Интернационализация на МСП – експортна дейност

http://export.government.bg/ianmsp/nas-internacionalizaciata

Проект „Развитие и интернационализация на българските предприятия“

Национален иновационен фонд

Инициативата „Еврика“ и съвместна програма „Евростарс“

Проект ClusterPoliSEE

Българо-швейцарска програма за сътрудничество

Проект „Създаване на условия за качествена информационно – комуникационна среда и оперативна съвместимост на ИАНМСП“

http://www.sme.government.bg/?page_id=1016

 

***

Организации в подкрепа на малкия бизнес

В зависимост от начина на възникване и целите, които изпълняват, организациите, opиeнтиpaни към подкрепа на МБ, се класифицират на институции - правителствен сектор и обществени (неправителствени) организации.
 

 ã Правителствени институции в подкрепа нa малкия бизнес

1.Агенцията за малки и средни предприятия (АМСП) е създадена през 1997 г. към Министерство на промишлеността. С влизане в сила на Закона за малките и среднuте предпрuятия АМСП се преобразува в държавна Агенция за малки и средни предприятия към Министерство на икономиката, а след последните промени в закона за МСП тази дейност се поема от Изпълнителната агенция за насърчаване на МСП.

2.Агенцията за чуждестранни инвестициu (АЧИ) не е насочена пряко към дейността на МСП в страната, но нейната основна помощ за сектора на малкия бизнес е поддържаната база данни с проекти на български малки предприятия, които търсят чуждестранни партньори. В тази връзка АМСП съдейства за насърчаване, привличане и подпомагане на чуждестранните инвестиции и приоритетните инвестиционни проекти. АЧИ подпомага дейността на централните и местните органи, българските и чуждестранните физически и юридически лица за реализиране на инвестиционни проекти.

3.Подкрепа на българските износители оказва и Българската агенция за ексnopтнo застраховане АД (БАЕЗ). БАЕЗ цели да балансира риска и защити от финансови загуби вследствие неплащане от страна на чуждестранния клиент българскuте износители, в т.ч. и МБ. БАЕЗ осигурява на българските износители надеждна оценка на кредитоспособността на чуждестранните купувачи. Агенцuята извършва от свое име и за сметка на държавата дейност по:
• застраховане на кредuти, гаранции или финансови загуби, свързани с износа на български стоки и услуги срещу нетърговски риск;
• застраховане на кредити, гаранцuи или финансови загуби, свързани с износна български стоки и услуги срещу средносрочен или дългосрочен търговски риск.
С цел подnомагане на износителuте агенцията е сключила споразумения с банки за ползване на полицата при формиране на обезпеченията за отnускане на кредит.

4. Националната служба по заетостта (НСЗ) изпълнява политиката, разработена и координирана от МТСП /Министерство на труда и социалната политика/, по насърчаване на заетостта. НСЗ организира професионални и квалификационни курсове; извършва посредническа дейност по информиране и подпомагане на безработните лица при започване на самостоятелен бизнес, както и консултира работодателите за съществуващите преференции за разкриване на нови работни места.

ã Неправителствен сектор
Неправителствените организации, работещи с МБ, заемат все по-активна роля както в оформянето на цялостната политика на сектора, така и в конкретното подпомагане на МБ. Участието на неправителствените организации в разработването на регионалните и секторните политики е и условие, поставено от ЕС по отношение на финансирането от предприсъединителните структурни фондове на съюза. Несъмнено колкото по-разнообразни и развити са предлаганите услуги, толкова перспективите за устойчивост на бизнес асоциацията съответно и въздействието върху дейността на членовете й са по-големи.
Неправителствелият сектор за институционална подкрепа е представен от разнообразни като юридическа форма и функции институции. В зависимост от функциите, които изпълняват, могат да се класифицират в три групи:

1)      бизнес асоциации,

2)      изследователски центрове и

3)      институти и uнформационнu и иновационно-развойни центрове.

По-долу са разгледани по-важните представители от всяка група.
1.Бизнес асоциации
Бизнес асоциациите в България са нестопански организации, основаващи се на доброволно членство. Приоритетите в работата им са свързани с представляване на интересите на бизнеса и оказване на подкрепа на своите членове. Представители на бизнес организациите са включени в консултативни органи на държавната администрация и един от тях е Консултативният съвет за МСП към Агенцията за МСП.

2.Българската тьрговско-промишлена палата (БТПП) предлага широк набор от услуги за фирмите, като някои от тях са: регистрация на външнотьрговска дейност, консултации по външнотърговскuя режuм, данъчнu и финансови консултацuи, оформянето на оферти, съдействие при издаването на визи при бизнес пътувания, издаването на карнети АТА. БТПП е особено активна в посока на включване на българскuя бизнес в процесите на европейската интеграция на страната. Към палатата функцuонират: Ценrьр за бизнес и uнформацuя, Бюро за международни спецuализирани изложби, Консултантско и uнформационно бюро, Бюра за данъчни и митнически консултацuи.

3.Българската стопанска камара (БСК) обединява физически и юридически лица със стопанска дейност. Възможностите за субсидиране на обучението на български предприемачи, членове на БСК, както и участието им в международни изложения бяха едни от целите на разработваните и прилагани през годината международни проекти, финансирани по линия на германски правителствени и неправителствени организации. БСК стана инициатор за изграждането на мрежа от работодателски федерации на страните-кандидатки за членство в ЕС.

4. Дейността на Българската занаятчийска камара (БЗК)  обединява интересите на занаятчийските сдружения, съгласно Закона за Занаятите. Изразяване на интересите на членовете при прилагането на законодателството за патентното облагане на търговците и на занаятчиите беше една от основните дейности както на БЗК, така и на отделните камари-членове.

5.Българската асоциация на агенциите за регионално развитие и бизнес центрове (БАРДА) е едuнствената децентрализирана неправителствена асоциация на независими регионални агенции, чиято работа е насочена към развuтието на МСП. БАРДА прилага система от мерки за подпомагане и сътрудничество на регионално ниво.

6.Националното сдружение на малкия и средния бизнес (НСМСБ). Целите на сдружението са насочени към осигуряване на представителство на МБ пред държавните оpгaнu c цел подобряване на бизнес средата.Изследователски центрове и институти
7. Центърът за икономическо развитие (ЦИР) е организатор на значими прояви с отношение към развитието на МСП в Българuя. Сред тях са проведените кръгли маси “Държавна политика за стимулиране развитието на високите технологии” и “Конкурентоспособност на българската промишленост” и конференцията на тема “Данъчна политика и икономически растеж”.
Центърът за развитие на предприемачеството (ЦРП) към Университета за национално и световно стопанство подготвя и организира множество курсове, предназначени за стартиращи предприемачи. Основен елемент на обучението е изготвянето на бизнес план. Провеждани бяха и курсове за действащи предприемачи и менuджъри на малки и средни фирми.

8.Основна цел на Центъра за uзследване на демокрацията (ЦИД) е да изследва демократичните процеси в България. ЦИД работи по проекти и публикации, част от които се отнася до проблемите на дребния бизнес, лицензионните и регистрационните режими на бизнеса.

9.Институтът за пазарна икономика (ИПИ) предлага независима икономическа оценка и анализ на стопанската политика и на програми и проекти, провеждани от държавни и частни организации. ИПИ е първата институция, провела изследвания на българските бизнес асоциации и технuте услуги, прозрачността на капиталовите пазари, създаване на конкурентносвързани производства и т.н. Основните изследвания, направени в областта на МБ, се отнасят до влиянието на сектора на дребния бизнес върху макроикономическите аспекти от развитието на страната.

10. Институтът за икономическа политика (ИИП) е неправителствена организация, която осигурява независими анализи и инициира дебати по икономически проблеми. ИИП участва в разработването и изпълнението на теми, отнасящи се към процесите на преход в България.

11.Фондацията за развитие нa предприемачеството (ФРП) осъществява консултации и обучение, насърчаване на местната и регионалната инициатива, сближаване на политиката и практиката по отношение на МБ към стандартите на ЕС и ОИСР. Три зараждащи се клъстера у нас изследват специално проучване на Фондацията за развитие на предприемачеството - в регионите на Разлог (дьрвопреработвателни и мебелни предприятия), Русе (текстилни и конфекционни фирми) и Пловдив (консервни предпрuятия).

Информационни и иновационно-развойни центрове
Евро-инфо центровете (ЕИЦ) предоставят услуги, свързани с адаптирането на фирмите към изискванията на интегрирания европейски пазар. Те осигуряват uнформация, съвети и помощ по въпроси, свързани с разширението на ЕС и европейското законодателство. ЕИЦ представляват и звено за обратна връзка с Европейската комисия по проблемите, отнасящи се до българския МБ.
Бяха изградени три нови бизнес инкубатора, един във Видин и два нови(единият виртуален) в Русе. Освен стандартните услуги бизнес инкубаторите предлагат схема за лизингово отдаване на оборудване със срок на погасяване от 24 месеца.
Европейският иновационен център предоставя широк набор от услуги: информация и съвети за специализирани програми на ЕС и за трансфер на технологии, подкрепа за разработване на предложения за проекти, сътрудничество с чуждестранни партньори, достьп до софтуерни бази даннu.
В Българuя проблемът е в недостатъчно широкия набор от качествено предлагани бизнес услуги и в недостатъчното им популяризиране, както и в неактивното общуване на бизнес асоциациите с членовете. Все още бизнес асоциациите в страната не са достатьчно активни при лобиране за интересите на МБ.

 ***

Категории предприятия

По отношение на категориите предприятия са въведени нови критерии, съгласно които:

	Балансова стойност на активите към края на отчетния п-д	НПП	Средно численост на персонала	трябва да не се надхвърлят два от трите показателя
Микро	до 700 хил. лв. /350 хил. евро/	до 1.4 мил. лв. /700 хил. евро/	до 10 души
Малки	до 8 мил. лв. /4 мил. евро/	до 16 мил. лв. /8 мил. евро/	до 50 души
Средни	до 38 мил. лв. /20 мил. евро/	до 76 мил. лв. /40 мил. евро/	до 250 души
Големи	тези които надхвърлят два от трите критерия за средни

Категориите предприятия се класифицират като за 2016 г. се взимат стойностите за 2015 г.

Микропредприятията – извън предвидените облекчения за тях по този закон – се третират като малки предприятия.

Предприятията от обществен интерес, за целите на този закон се третират като големи предприятия, с изключение на приложимата счетоводна база, независимо от балансовата стойност на активите, нетните приходи от продажби и средната численост на персонала.

*** 

Теории за лидерството

I           подход от гледна точка на личните качества

1. Концепцията за великия човек  Томас Карлайл  (1840 г.)
Счита се, че това е първата теория за лидерството, основана на изучаването на таланти, навици и физически характеристики на хора, които са станали лидери. Томас Карлайл е изследвал биографии на лидери и е стигнал до извода, че лидерите се раждат, а не се възпитават като такива. Освен това, според него великите лидери се появяват тогава, когато това е необходимо.
Ето няколко изказвания на Карлайл, които илюстрират неговата философия:
“Мисля, че великите хора приличат на гръмотевиците, родени от небето: другите хора ги очакват като носители на пламъка, на искрата, за да си вземат от тях и да запламтят в буен огън.”
“Историята на света се гради от биографиите на великите”. “Всички революции са замислени от романтици, осъществяват се от фанатици, а плодовете им се ползват от отявлени негодници”.

2. Концепцията за лидерските качества  Гордън Олпорт (1936 г.)
През 1936 г. психологът Гордън Олпорт публикува своите изводи, че сред всички личностни качества на човека има такива, които са доминиращи. Според него лидерът притежава определен набор от кардинални и непроменящи се във времето качества, които го отличават от останалите хора. Например: Интелект, вербални способности, самоувереност и др.

3. Концепцията за лидерското участие на Курт Левин, Роналд Липит и Ралф Уайт (1939 г.)
Тази концепция е базирана на взаимоотношенията между стила на лидерство и производителността, получавана в резултат. Учените определят 3 вида участие: автокрация (вземане на решения без допитване до други), демокрация (участие на лидера в решения вземани от всички) и невмешателство (или т.нар. либерален стил на управление с минимално участие на лидера в процеса на вземане на решения).  Според тях, поведението на подчинените зависи от стила на лидерството.
Автократичният лидер разчита на законни пълномощия и на власт базирана на принуда и наказания. Екипът работи добре само, наблюдаван от лидера. В колектива цари атмосфера на враждебност и лидерът се възприема негативно.
При демократичният лидер съществуват правила на взаимодействие между подчинените. Той делегира пълномощия и разчита на т.нар. референтна власт – т.е. когато даден индивид се отъждествява с лицето, което има власт над него.
Лидерите, които следват либералния подход разчитат на т.нар. експертна власт. Те делегират права на лице което претендира за власт въз основа на това, че има знания и опит, който високо се ценят от тези върху, които е необходимо да се влияе. Според Левин, Липит и Уайт, този тип лидерство създава най-позитивни взаимоотношения в колективите.

4. Харизматичното лидерство  Макс Вебер (1947 г.)
Според тази концепция, лидерството се основава на харизма – форма на влияние върху другите посредством лична привлекателност, предизвикваща поддръжката на другите и тяхното признание за водещата роля на притежателя на харизмата, което му осигурява власт върху неговите последователи.
Източник на преданост към харизматичния лидер преди всичко е емоционалната вяра в неговата харизма. Затова, според Вебер, харизматичният вожд е длъжен да се грижи за съхранението на своята харизма и постоянно да доказва нейното наличие. “Този, който притежава харизма и е способен да приложи правилни средства е по-силен от Бог”, казва Макс Вебер.

II          подход от гледна точка на поведението

1. Управленска решетка на Робърт Блейк и Джейн Моутън  (1957 г.)
Основа за концепцията е разработената от тях “управленска решетка”, в която са определени 5 различни стила на лидерство.

Концепцията представлява двуфакторна трактовка на лидерските стилове:
- По вертикалната ос учените разполагат “грижата за човека”, която може да бъде с оценки от 1 до 9.

- По хоризонталната ос се разполага “грижата за производството”, отново с оценки от 1 до 9. 

Фигура 1: “Управленска решетка” на Блейк и Моутън

Стил 1,1, „Разоряващо (изтощително) управление" или „скучно лидерство“се характеризира със слаба загриженост както към подчинените, така и към производството. Той е неефективен, защото води служителите до мързел и безразличие. Необходими са много усилия за поддържане на дейността на персонала.

Авторитарното управление е представено от стил 9,1  „Авторитет  подчинение" или „Управление по задачи“. При него се акцентира преди всичко върху изпълнението на работата, а загрижеността за подчинените е ограничена. Подобно на машините,хората се възприемат като стока. Отговорностите на лидера се ограничават до планирането на задачите, насочването и контрола на подчинените. В този смисъл този стил може да се определи като управление на задачата.

Стил 1,9, наречен „Кънтри клуб" или „Селски клуб“, е противоположен на стила „Авторитет -подчинение". При него съществува силна загриженост за служителите и слаба загриженост за производството.Вниманието към потребностите на сътрудниците и стремежът към тяхното удовлетворяване е гаранция за създаването и поддържането на приятелска атмосфера и съответно на добри работни групи.

Демократичният стил на управление, наречен в решетката на Блейк и Мутън „Управление на екип", е стилът 9,9, който предполага силна загриженост както за производството, така и за работниците. За него е характерно установяването на отношения на взаимно уважение и доверие.

Лидерският стил, наречен „Средата на пътя" (стил 5,5), се характеризира с умерена загриженост и към производството и към персонала. Организационното развитие е възможно чрез трудова дейност на едно задоволително равнище.

Според концепцията за управленската решетка най-ефективен е лидерският стил от типа 9,9. Блейк и Мутън подчертават,че стиловете в решетката са концептуални. Те поставят ударение върху факта, че организацията влияе върху служителите си, но и служителите оказват влияние върху организацията, в която работят.

Отличителна черта на теорията на Блейк и Моутън е, че изучава какво правят лидерите и как. Тази концепция предполага възможността да се разработват специални програми за обучение на лидери.  

III         Ситуационен подход

1. Ситуационен модел на Фред Фидлер (1967 г.)
Според ситуационната теория, ефективността на лидера зависи от това,  доколко той е ориентиран към задачата, както и от това, в каква степен контролира групата и оказва влияние върху нея. Най-важният фактор, определящ управленския успех е гъвкавостта – способността за анализ и адаптация към променящите се обстоятелства, а не търсене на митичен оптимален път за достигане на целта.

2. Теорията”път - цел”на Митчъл-Хаус.

Според нея, подчинените ще бъдат мотивирани от лидера само до степента в която те го възприемат

като човек, помагащ им да постигнат техните цели.  Според тази теория са възможни 4 основни лидерски стила:

–     Инструментален (Директивен):  подход, фокусиран върху създаването на работни графици и правила.

–     Подкрепящ:  Стил, фокусиран върху изграждането на добри отношения с подчинените и задоволяване на техните потребности.

–     Партисипативен:  Стил, при който лидерът се консултира с подчинените си и им позволява да участват при вземането на решения.

–     Стил, ориентиран към постижения:  Подход при който лидерът поставя цели и търси подобрения в изпълнението.

  3. Теория на жизнения цикъл на П. Хърси и К. Бланчард, в която основно е понятието „зрялост".

Ефективният лидерски стил зависи и от степента на зрялост на подчинените. П. Хърси и К. Бланчард

определят зрелостта чрез два компонента: психологическа зрялост (качествата самоувереност и

самоуважение) и професионална зрялост (умения и технически знания). И двата компонента, както и

понятието „зрялост" се определят за конкретната ситуация. Следователно зрелостта е

ситуационноопределена, което означава, че човек или група могат да са зрели по отношение на една

ситуация и незрели  в друга. Този подход дава нова перспектива в изследването на ефективността на

управленския стил. Независимо от това, какво прави лидерът, в крайна сметка реализацията на

организационните цели зависи от отговорността и степента на зрялост на подчинените му.

Стилът на убеждаване се отличава със силна ориентация на лидера към задачата и слаба  към отношенията. Лидерът определя ролите и казва на хората какво, как, кога и къде да изпълнят всяка задача. Това е директивен стил на управление. Той се прилага при ниска степен на зрялост на последователите (подчинените), когато е налице или нежелание, или липса на способност от тяхна страна за справяне с конкретната ситуация. Ролята на лидерите в такива случаи е да осигуряват и оказват строг контрол.

Вторият стил е наречен „спечелване на поддръжници" и се характеризира със силна ориентация както към задачата, така и към отношенията. Лидерът проявява и директивно, и подкрепящо поведение. Подходящ е при средна степен на зрялост на последователите, когато те проявяват желание за поемане на отговорност, но не са способни да се справят самостоятелно.

Третият стил е на участието (партисипативен) и се отличава със силна ориентация на лидера към междуличностните отношения и слаба  към задачата. При този стил лидерът и членът на групата заедно участват в изработването на решенията, а ролята на лидера е да улеснява протичането на комуникацията. Подчинените, чието ниво на зрялост е умерено високо, трябва да се привлекат за участие в процеса на вземане на решение.

При четвъртия стил на делегиране се наблюдава едновременно слаба ориентация към задачата и към отношенията. В този случай лидерът проявява много по-малко директивност, както и оказване на подкрепа на членовете на групата.

Фигура 3. Модел на П. Хърси и К. Бланчард на лидерските стилове Участие

  

 Въпреки че е широко използван като тренировъчно средство, този модел не се подкрепя напълно от емпиричните данни.  Критиките към теорията на П. Хърси и К. Бланчард са по посока на твърде широкото определение на понятието „зрялост" и ограничеността на ситуационните променливи.

***

ТИПОВЕ ПРЕДПРИЕМАЧИ

1. В зависимост от участниците в предприемаческия процес предприемачеството е индивидуално (еднолично) и колективно (групово)

2. От гледна точка на областта, в която се прилага предприемачеството, различаваме индустриално, търговско и финансово предприемачество

3. В зависимост от характера на предприемачеството можем да говорим за рутинно и иновативно предприемачество.

http://www.bg-ikonomika.com/2012/09/110.html

4. Според лични качества

Сериен  предприемач - Той има милиони блестящи идеи . Успехът му зависи от това дали е в състояние да приложи тези идеи и да направи нещо от тях. Този вид предприемач има много енергия и я използва за плановете и иновациите си. Той не се страхува да рискува парите и репутацията си. Серийния предприемач е много добър и ентусиаст във всичко, което прави и следователно, трябва да се опитаме да постигнем дадена цел в даден момент.

Социален предприемач - Той вижда света през собствените си очи и през очите на другите. Свързан е с хората и външния свят, защото има истинско желание да им помогне и да ги извади от лоши ситуации, вижда възможност за промяна във всичко и е много запален по това, което иска да направи от него за обществото. Той смята, че с трансформация на икономиката, прави всичко възможно, за да се промени една лоша ситуация. Повечето от тях имат много беден произход, вярват в промяната на състоянието и вдъхновява много други да направят същото.

5. Според професия и кариера

Продавач  - Той може да убеждава да закупувате неща, които не сте възнамерявали да закупите. Прави връзки за бизнеса и винаги носи визитни картички, където и да отиде. Раздава ги дискретно и обсъжда бизнес сделки на коктейли. Във всеки един момент той е буден, което е добре за бизнеса, и въпреки, че може да се отпусне сред хората, незабавно се връща към бизнес режима си, когато възникне такава необходимост. Той е в състояние да формира нови взаимоотношения с хора, които счита за полезни и изразява себе си с относителна лекота.

Новатор - Зависи единствено от своите иновации, за да прави пари. Той също е много фокусиран и решен да покаже какво има в ума му. Повечето артисти и мотивационни говорители попадат в тази категория.

Инвеститор - Обича да се слагат пари в проекти на други хора. Той не е много изобретателен, но има нюх за добри иновации. Търси хора с идеи, които искат да бъдат финансирани. Понякога може да е алчен, защото поема иновациите на друго лице, а в същото време то работи за него. Той е много социален и той обича да говори с хората за техните кариери и техните идеи . Има добра способност за слушане и никога не пропуска нищо.

***
МОТИВАЦИЯ НА ПРЕДПРИЕМАЧА;

 1. Същност – Вътрешен психически процес

Потребност – напрежение – подбуда/мотив – решение/действие – удовлетворение – спад в напрежението

Потребност + желание + очакване = енергия в поведението

2. Теории за мотивацията

2.1. Съдържателни теории

Съдържателните теории се стремят да опишат онова, което всъщност мотивира човека за работа. Те разглеждат потребностите на хората – различните видове, тяхната сила и посока на действие. Основни теории от този вид са:

• Йерархия на потребностите на Ейбрахам Маслоу - потребностите на човека изграждат йерархия, която започва от физиологичните потребности на организма и се движи към по-висшите социални потребности, за да достигне до най-висшите – потребностите от себедоказване в обществото

·         ERG теория на Клейтън Алдерфер - E.R.G. – теория на мотивацията - К.Алдерфер определя 3 групи потребности: Потребности от съществуване (Existence needs); Потребности от отношения (Relatedness needs); Потребности от растеж (Growth needs).

·         Двуфакторна теория на Фредерик Хърцбърг - двуфакторна теория на Ф.Хърцбърг – той разделя 2 вида фактори: мотивиращи и хигиенни

• Теория X и Y на Дъглас Макгрегър и теория Z на Уйлям Уочи

2.2. Процесни теории

Процесните теории се стремят да установят връзките между динамично пременящи се характеристики на служебната обстановка, които създават мотивация. Тези теории се занимават предимно с въпроса как да се предизвика, насочи и поддържа мотивацията. Основни теории от този вид са:

• Теория на очакването на Виктор Врум - разработена от Виктор Врум, Л. Портър, Е. Лоулър и др. с изходни понятия: Валентност, Инструментариум, Очакване.
• Теория за справедливостта на Джон Адамс - работещите в организацията сравняват своите усилия и възнаграждения с тези на други хора или група
• Мотивация чрез цели - индивидуалните съзнателни цели и намерения са първите детерминанти на поведението

3. Видове Мотивация

-          Вътрешна

-          Външна

4. Мотивация чрез длъжностите

Мотивация чрез длъжностите е начин да се създадат възприятия у служителите, че длъжността, на която работят, е интересна, значима и си заслужава да се работи с желание и отдаденост, така че да се постигнат предварително определените крайни резултати.

4.1. Вътрешната мотивация и длъжността. На практика това означава длъжностите (работата) в отдела, за който отговаря мениджърът, да са проектирани така че:

• Служителите да могат да прилагат повече от своите познания, умения и качества, вместо да използват ограничен кръг от тях.
• Служителите да получават цялостни задачи, вместо дребни и незначителни.
• Служителите да работят по значими задачи с конкретен принос за фирмата, вместо по задачи с неизвестно предназначение.
• Служителите да имат известна автономия и да са свободни сами да планират, организират, изпълняват и контролират своята работа, вместо да са надзиравани.
• Служителите да разполагат с бърза обратна връзка за своята работа, вместо да са в неведение доколко трудът и усилията им са полезни.

4.2. Действия на мениджъра – “мотиватор”

Какви са действията, с които мениджърът може да се изяви като компетентен “мотиватор”, когато става дума за мотивация чрез длъжности?

·         Да обединява отделни фрагментни задачи в една по-интегрирана задача.

“Да контролира качеството на продуктите, които получава от доставчиците според утвърдените в компанията стандарти за качество” е типична формулировка на интегрирана задача. Такъв вид задача се възприема като “по-обемна”, “по-отговорна”, “по-значима” и в никакъв случай като “скучна”, “банална”, “безинтересна” задача.

• Да определя кой е крайният ползвател, или кой е крайния клиент на всяка задача.

Това съдейства за увеличаване на автономията на длъжността и подсилва готовността на служителя да работи “качествено” за своя клиент.

·         Да включва задачи, които предвиждат вземане на самостоятелни решения, които преди това са били в обсега на прекия ръководител. Това действие повишава автономията на длъжността и е особено подходящо, в случаите в които служителят има потенциал да поеме такава автономия.

·         Да създава канали на обратна връзка, с което служителят има възможност да разбере доколко добре върши своята работа. Така например, “клиентът” (вътрешен или външен) може да награждава с някаква символична награда за добре свършена задача.

·         Да включи в списъка със задачи не само индивидуални, но и конкретни групови и екипни задачи. Това увеличава особено силно вътрешната мотивация на служителите.

****

ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИ РИСК
1. Несигурност може да бъде породена от:

• природни и обществени явления
• индивидуални човешки действия
• колективни решения и действия

2. Несигурността в икономиката представлява РИСК.

• Предприемаческият риск бива:
• финансов
• професионален
• личностен

***
РАЗРАБОТВАНЕ НА ПРЕДПРИЕМАЧЕСКА ИДЕЯ

1. Генериране на идея – тя може да бъде вътрешна (хоби, страст, визия) или външна( решаване на проблем, комбиниране, имитация, франчайзинг, откриване на съществуващото и т.н.). Идеята може да се появи от осъзнаването на нов пазарен шанс, от откриването на пазарна ниша.

2. Проверка на уникалността. При необходимост:Провеждане на научно изследване. Защита на интелектуалната собственост  (Закон за патентите и полезните модели и Закон за марките и географските означения)

3. Анализ на външната и вътрешна среда, осигуряване на необходимите ресурси.

4. Дизайн, прототип – създава се  тестов модел.

5. Пробен тест – проверка,  дали продукта отговаря на нашите очаквания за функционалност и визия. Проверяват се стандартите (национални, европейски, световни).

6. Разработване на маркетинговата стратегия

7. Производство

Когато продуктът стигне до пазара, процесът на иновации не трябва да спира. Непрекъснато трябва да се осъществява контрол, да се следи за реакцията на пазара и да се работи за подобряване качествата на продукта.

***
Основни предприемачески стратегии

1. Видове стратегии

А) Конкурентни стратегии

Пълно лидерство в разходите

Пълно лидерство в диференцирането /уникалност на продукта/

Към тази стратегия се отнася т.нар. Unique Selling Proposition, абревиатура: USP.

Добри примери за продукти с ясно изразено изключително предложение за продажба са:

Head & Shoulders: „Избавя те от пърхота“

Red Bull: „Стимулира тялото и духа“

M&M's: „Топи се в устата, а не в ръката“. (за бонбоните с шоколад)

NIKE: "Just do it" / "Просто го направи!"

Фокусиране  / пазарна ниша/

Б)Стратегии за фирмен растеж

Стратегии за интензивен растеж ( увеличаване на пазарния дял, без промяна на продукта или подобряване на продукта)

Стратегии за  растеж чрез интеграция (назад, напред, хоризонтална)

Стратегии за растеж чрез усвояване на нови видове продукти (концентрична-нов пазар с нов продукт, конгломератна-нова дейност на нов пазар, хоризонтална – нов продукт на същия пазар)

В) Стратегии в зависимост от етапите в жизнения цикъл

При въвеждане на продукта

При нарастване на продажбите

При зрялост на продукта

При спад в търсенето

*******************************************************

А: Основните предприемачески стратегии, които се налага да изберем в нашия бизнес-модел са:

Ценово предимство, Диференциране или Пазарна ниша

Избора на стратегия за нашето предприятие играе съществена роля за нашия успех или неуспех.

Много новостартирали бизнеси се провалят само заради това, че не следват определена стратегия.

Избраната стратегия е особено важна за частта Маркетинг в бизнесплана.

1. Корпоративна стратегия диференциация (лидер в качеството):

Стратегията  диференциация цели ясно разграничен от конкурентите. Това разграничение може да бъде в качеството.  Мотото тук е да бъдеш различен и по-добър от другите. За да направим  това, трябва да имаме отличителни белези на своя продукт или услуга, с които конкурентите не разполагат . Към тази стратегия се отнася т.нар. Unique Selling Proposition, абревиатура: USP.

Добри примери за продукти с ясно изразено изключително предложение за продажба са:

Head & Shoulders: „Избавя те от пърхота“

Red Bull: „Стимулира тялото и духа“

M&M's: „Топи се в устата, а не в ръката“. (за бонбоните с шоколад)

NIKE: "Just do it" / "Просто го направи!"

След като продукта се превръща в уникален,  като правило клиентите са готови да платят по-висока цена.  Те са лоялни, защото няма алтернатива.

Диференциация може да се извършва на следните нива:

- Продукт (диференциация чрез качество, производителност, изображение, дизайн, издръжливост и т.н.)
- Service (диференциация чрез качество на обслужване, доставка, допълнителни услуги)

- Персонал (диференциация чрез компетентност,  любезното обслужване)
- Продажби (диференциация в доставка, монтаж, срокове за доставка)
 -Image  (диференциация в дизайн, символи, организиране на събития, препоръки и т.н.)

Един добър пример за диференциация е Apple I-Phone. Често фирми, които преследват корпоративна стратегия диференциация постигнат по-висок марж, но по-ниски  обеми на продажбите.

2. Корпоративна стратегия Цена (най-добра цена)

Корпоративната стратегия Cost  се стреми да предлага  продукти на по-ниски цени от конкурентите в резултат от ниските производствени разходи. Това обикновено се дължи на големи обеми на производство (икономия от мащаба), постигнати със строг контрол на разходите. Следователно висока ефективност е в основата на нашата корпоративна стратегия лидерство в разходите.

В корпоративната стратегия лидерство в  разходите трябва да се отчитат  следните фактори:

   - Цена (най-добро съотношение цена / производителност е основата на лидерство на разходите)
   -Разходи (технологично лидерство в производството, икономии от мащаба, изгодни цени на суровините)
  - Финансиране (атрактивни предложения  за финансиране)

Два добре известни  лидера на разходите са търговеца на дребно Aldi и авиокомпанията Ryanair. И двете компании постоянно работят върху подобряването на ефективността и по този начин да намалят разходите.

В корпоративната стратегия лидерство на разходите, маржа на печалбата  обикновено е по-малък от това на лидера в качеството, обаче, компаниите със стратегия  лидерство в разходите са по-голям брой.

3. Корпоративна стратегия пазарна ниша: ( Вие сте специалист)

Корпоративната стратегия ниша е фокусирана върху силно обособен, затворен пазарен сегмент (ниша), който не е разработен от конкурентите или е недостатъчно изследван от тях.

В стратегията ниша е още по-важно, отколкото в корпоративната стратегия диференциация, да приложим своите специализирани умения и способности в пълна степен в специализирания пазар – ниша. Само така ще можем да продължим да се специализираме и се отличаваме от конкурентите.

В корпоративната стратегия ниша трябва да се имат предвид следните елементи:

- Фокус върху клиентите (още по-важно, отколкото в по-горе споменатите стратегии )
- Атрактивна цена / съотношение производителност (цената не трябва да бъде твърде ниска, за да има  печалба дори и при малки количества; от друга страна, цената не трябва да бъде прекалено висока, защото в противен случай на пазара бързо ще навлязат нови доставчици)
- Комуникация (ясна комуникация в полза на клиентите)

- Image (изграждането на имидж от специалист в сегмента на ниша е важна част от тази корпоративна стратегия)

Пример за корпоративна стратегия ниша са две много успешни компании: Tesla, производителя на електрически автомобили и световноизвестния Weber кръгла скара за барбекю. И двете компании успешно са заели своя пазарна ниша.

4. Въвеждане на стратегията

След като сме определили най-подходящата за нашия бизнес стратегия и сме огледали на критичните точки, ще трябва да приведем в съответствие избраната корпоративна стратегия.
Има четири подхода за изграждане на стратегията:

·                    Ориентирана към клиента корпоративната стратегия ( Вашият акцент е клиента и изпълнението на неговите  нужди е - най-важната ориентация).

·                    Ориентирана към конкуренцията стратегия
    (Съсредоточаване върху конкурентите. Трябва да се възползваме от техните слабости и липса на ефективност за да получим предимство).

·                    Ориентирана върху разпространението на продуктите; т.е. фокус главно върху партньорите.)

·                    Акцент върху комуникации, реклама и изграждане на имидж

В Бизнес плана трябва да бъде обяснено по съответния начин, защо сте избрали съответната стратегия.

*****************************

2. Предприемачески стратегии в началото на пазарна икономика

В условията на прехода от планово централизирано управление към пазарно стопанство могат да бъдат прилагани следните предприемачески стратегии:
• “закачи се за успелия отрасъл”;
• “закачи се за успелия продукт”;
• “закачи се за успелия човек”;
• “закачи се за необходимия продукт”.


 ***
Иновации и предприемачество. Фази на иновационния процес

1. Същност

Иновация означава нововъведение. Терминът произлиза от латинското „novatio“  и преведен дословно Innovatio означава „по посока на изменението“.

Разлика между ОТКРИТИЕ и ИНОВАЦИЯ

Откритието се случва относително рядко във времето, то е създаване на нещо фундаментално ново. Много от ключовите открития от древността до днес са станали случайно и рядко се прилагат в практиката.

Иновацията е близко до живота и променя към по-добро ежедневието на много хора. Иновацията е практична, постижима и може да се прави от много хора.

Определение: Систематичен процес за създаване на принципно нови или подобрени продукти, услуги, процеси, организационни структури и други дейности, които водят до увеличаване на възприетата добавена стойност

2. Видове и аспекти

а) Видове

Според обекта, иновациите могат да бъдат:

– Технологични – едни от най-популярните в днешно време, заради бума на новите технологии. Иновативната технология обаче, не значи иновативен продукт.
– Продуктови – създаване на иновативни продукти, които за разлика от технологиите, са реално съществуващи обекти.
– Иновации в процесите – иновативен прочит на познати вече неща, но оптимизирани от най-съвременна гледна точка с цел оптимизиране на резултата.
– Иновации в бизнес модела – иновациите тук създават начин, по който оперира дадена организация, за да представя по максимално добър начин своите продукти.

Според резултата, иновациите могат бъдат:

– Радикални иновации – при тях можем да видим избухване на нещо фундаментално ново. Радикалните иновации се приближават по своята стихийност до откритието и не се случват всеки ден.
– Надграждащи иновации – те се случват далеч по-често, а целта им е подобряване на вече съществуващо нещо, така, че то да върши по-добра работа.
– Комбинаторни иновации – при тях се предлага различен начин за комбиринаре на съществуващи и познати вече неща, в нова, неочаквана и особено работеща комбинация.
– Иновации в пресечната точка – създаване на работещ модел по пример от коренно различна област.

б) Аспекти

Научно-технически прогрес – печатарска машина, парна машина, тъкачен стан, железница, автомобилостроене, телевизор, електричество, компютър, интернет и др.

Социален прогрес – профсъюзи, достъп до образование, закони, ЕС, разкрепостено мислене, мода и др.

3. Фази на иновационния процес

Понятието “иновация” може да бъде разглеждано и изучавано от статична или динамична гледна точка. При по-опростения вариант изучаването на иновациите става без отчитане на времето като променлива, т.е. от статична гледна точка. В този случай понятието “иновация” може да се отъждестви с понятието “нововъведение”, което изразява крайното състояние или крайния резултат от дейността на хората.

При по-сложния сценарий, иновациите се изучават при отчитане на параметъра време, т.е. от динамична гледна точка. В този случай се говори за наличие на иновационен процес, който включва в съдържанието си всички дейности на биснес организацията, насочени към и водещи до реализиране на успешна иновация.

Графично изображение на иновационния процес е представено на фигурата:

Структура на иновационния процес:

1. Генериране на идеи;
2. Оценка и подбор на идеите (филтриране);
3. Научен и технически анализ;
4. Интелектуална собственост
5. Концептуална разработка (дизайн, прототип);
6. Икономически анализ;
7. Разработване на продукта.
8. Маркетингово проучване
9. Разпространение на продукта

Когато продуктът/услугата е стихнал до пазара, процесът на иновации не трябва да спира. Продуктът трябва да се следи и усъвършенства.

„Зелена книга на иновациите“ на ЕС

Зелените книги са документи, публикувани от Европейската комисия с цел да се насърчат дискусиите на европейско равнище по определени теми. С тях съответните заинтересовани страни (организации или лица) се призовават да участват в процес на консултации и дебати по изложените предложения.

Зелените книги могат да доведат до законодателни инициативи, които след това се описват в бели книги.

***

ЕС и предприемачеството  
Лисабонската стратегия е реформаторска програма на Европейския съюз, приета на срещата на Европейския съвет в Лисабон през 2000 г.
Стратегията предвижда ЕС да се превърне в най-динамичната и конкурентоспособна икономика в света към 2010 г.

Стратегията, разработена след поредица от срещи на Европейския съвет, почива на 3 стълба.

 Икономически стълб, състоящ се в подготовка за преход към конкурентоспособна,

динамична икономика, базирана на знанието. Поставя се акцент на нуждата от постоянно

приспособяване към промените в информационното общество и нуждата от засилване на

научноизследователската и развойна дейност.

 Социалният стълб на стратегията предвижда модернизацията на европейския социален

модел, чрез инвестиране в човешките ресурси и противодействие на социалната изолация. От

страните-членки се очаква да влагат средства в образованието и обучението, да провеждат

активна политика на заетост, да улесняват прехода към икономика на знанието.

 Екологичният стълб, добавен впоследствие на срещата на Европейския съвет в Гьотеборг

през юни 2001, обръща внимание на факта, че икономическият растеж трябва да бъде

достигнат по независим от оползотворяването на природните ресурси начин.

Още към началото на 2007 г. обаче повечето страни членки са далеч от постигането на

заложените цели.

„Европа 2020“десетгодишната стратегия за растеж на ЕС.

„Европа 2020“ се базира на натрупания опит от лисабонската стратегия, признавайки нейните силни

страни (подходящо избрани цели за растеж и създаване на работни места; 18 млн. нови работни

места, създадени от 2000 г. насам), но обръщайки особено внимание на нейните слабости

(незадоволително изпълнение с големи различия между държавите от ЕС по отношение на

скоростта и задълбочеността на реформите).

Освен това новата стратегия отразява и промените в положението в Европа от 2000 г. насам, по-

конкретно във връзка с непосредствената нужда от възстановяване от икономическата криза.

Какво ново ще донесе стратегията „Европа 2020“?

1. Нов тип растеж (интелигентен, устойчив и приобщаващ), който трябва да се постигне главно чрез:

 повишаване на нивото на уменията и на качеството на образованието и обучението (през

целия живот);

 насърчаване на изследванията и иновациите;

 по-широко използване на интелигентни мрежи и на цифровата икономика;

 модернизиране на индустрията;

 по-добра енергийна и ресурсна ефективност.

2. По-добро управление чрез:

 редовен и прозрачен мониторинг

 ръководство на най-високо политическо равнище – Европейски съвет.

Комисията ръководи процеса и използва новите инструменти, въведени от лисабонската стратегия –

препоръки, политически предупреждения, когато са необходими, а при сериозни забавяния – и

възможността за санкции.

3. По-строга икономическа координация

Според новото споразумение за икономическа координация – „европейския семестър“ –

правителствата от ЕС ще представят едновременно доклади за икономическите реформи, за

стабилността и за конвергенцията, поради което ще е необходимо да гарантират стабилно

финансиране за своите програми за реформи.

Ефективното и навременно изпълнение се подпомага и от засилен мониторинг по време на

европейския семестър, ясни и измерими цели (на европейско и национално равнище) и строг

контрол.

Целта на стратегията „Европа 2020“ е растеж, който е: интелигентен — чрез по-ефективни

инструменти в образованието, изследванията и иновациите; устойчив — благодарение на

решителното преминаване към нисковъглеродна икономика и конкурентоспособна промишленост;

и приобщаващ — със силен акцент върху създаването на работни места и намаляването на

бедността. Стратегията е насочена към пет амбициозни цели в областите заетост, иновации,

образование, намаляване на бедността и климат/енергия.

***

Вътрешен предприемач

1. Същност

Възниква през 80-те години на 20 век; intrapreneurship; Въведено е от Питър Дракър, който стига до извода, че предприемаческият процес съществува не само в малките и средни предприятия, а и в големите, където функциите на предприемача и мениджъра са разделени.

Под „Вътрешно предприемачество“ се разбира

o   Развитие на предприемаческия дух в големите компании

o   Създаване на условия за възникване на предприемачески идеи и заделяне на ресурси за реализацията им.

o   Съчетание на предприемаческите възможности на личността и възможностите на предприятието

2. Цел на вътрешното предприемачество

Ø  Повишаване ефективността на използване на ресурсите

Ø  Използване на творческия потенциал на сътрудниците

Ø  Бърза реакция към промените на пазара

Ø  Създаване предпоставки за растеж на предприятието

3. Условия за развитие на вътрешното предприемачество

 

Развитието на вътрешното предприемачество изисква:

o   Предприемаческа нагласа в предприятието

o   Гъвкава структура

o   Възможности за внедряване на нови технологии

o   Наличие на ресурси

o   Политика на подбор и стимулиране на персонала

Качества на вътрешния предприемач:

1. Социално-психологически качества

2. Професионални знания

3. Умения за работа в екип.

***

30.09.2015 Предприемачество

ТЕМА. ПРЕДПРИЕМАЧЕСКА  ДЕЙНОСТ  И   ПРОЦЕС. ПЕЧАЛБА, СКАЛИРУЕМОСТ

 1.      Предприемаческа дейност

 1.1 Определение. Под предприемаческа дейност се разбира  самостоятелната дейност на граждани или граждански  обединения  по тяхна инициатива, на техен риск и отговорност с цел печалба.

 1.2 От социална гледна точка – средство за реализация на личността:

ü  Печалба – не получаваш стандартно възнаграждение за стандартна работа

ü  Независимост- отсъствие на началници и бюрокрация

ü  Лични постижения – бягство от рутинна работа, осигуряване на жизнен стандарт за себе си и за служителите си

1.3 Субекти (степени) на предприемаческа дейност, в зависимост от мястото им в йерархията на организацията могат да бъдат:

• Самостоятелни предприемачи
• Вътрешни предприемачи
• Съпредприемачи
• Предприемчиви сътрудници
• Наемни работници

  1.4  Видове предприемаческа дейност:

• Основател на фирма – чист предприемач, създател на фирма
•   Корпоративен предприемач – администратор, мениджър в голяма компания
•   Предприемач във франчайзингов бизнес – ограничен от франчайзингов договор
•  Предприемачески екип – двама или повече предприемачи с обща идея
•  Предприемач – занаятчия – патриархална организация, краткосрочен планов хоризонт, слабо делегиране на отговорности.

 2. Предприемаческият процес

Предприемаческият процес обхваща  усилията на предприемачите  за реализиране  на дадена бизнес - идея въз основа на информация относно възможности, ресурси, умения и ограничения  за постигане на поставени цели. Той включва всички функции, дейности и действия, свързани с откриването на възможности и създаването на организация за реализирането им, независимо дали става въпрос за нов или вече съществуващ бизнес.

Предприемаческият  процес обхваща  определяне и оценка на възможностите, развитие на предприемаческия план, определяне на необходимите ресурси и  управление на предприятието.

   2.1 Фази на предприемаческия процес: 

ИНОВАЦИЯ / ИДЕЯ	Търсене, откриване на предприемаческа идея  / иновация/
НАЧАЛО НА ПРОЦЕСА	Съставяне  на бизнес – план .
	Финансиране – търсене и намиране на необходимите средства
РЕАЛИЗАЦИЯ НА НАМЕРЕНИЯТА	Реализиране на  проекта и  управлението му
РАСТЕЖ	Развитие и растеж на предприятието

 2.2 Фактори, оказващи влияние върху предприемаческия процес:

Вътрешна среда	Външна среда
Персонални характеристики - поемане на риск, творчество, образование	възможности за бизнес, Конкуренция
Социална среда - екип, семейство, традиции	Държавна политика, ресурси
Организационни характеристики - структура, екип, стратегия	Клиенти, доставчици, инвеститори

В страните с традиционна социална пазарна икономика протичането на предприемаческия процес е по-предсказуемо поради стабилността на външната среда.

3.      Субекти  на предприемаческия процес:

• Предприемачът,
• Потребителите, потребителски организации
• Държавата, ЕС, Общини
• Работниците и служителите, синдикатите
• Бизнес- партньорите,
• Конкурентите.

4.      Предприемачески функции

В икономическата литература  се разграничават  четири основни функции на предприемача:

  v  носител на несигурността  и риска;

  v  координатор на ресурсите на пазара;

  v  иноватор;

  v  откривател на шансове за печалба

   

 Основна предприемаческа функция е преразпределение на ресурсите в икономиката от област с по-ниска в област с по-висока производителност.

5.      Предприемаческа печалба

Предприемаческата печалба е допълнителния доход, получен вследствие личните качества на предприемача. Тя е резултат от новия начин на анализ и използване на факторите на производство в зависимост от външните и вътрешните условия на средата.

6.    Какво е скалируемост?

Изразът идва от английската дума scale, която в този контекст означава „мащаб”. Scalable означава „със способност за промяна на мащаба”. Най-просто казано идеята е, че бизнесът ви има потенциала да умножава приходите си с минимално увеличение на разходите. Да сте готови да скалирате, означава че имате доказан продукт и доказан бизнес модел и сте готови за разширяване в нови географски области и пазари.

Разликата между скалируем и нескалируем бизнес

Бизнесът, който като цяло не се скалира, е в сектора на услугите. Добър пример е обикновен модел със заплащане срещу услуга – например секторът на правните, консултантски, професионални и т.н. услуги. Това често са много добри бизнеси, но по принцип разчитат на личната продукция на персонала, за да увеличават приходите, което означава, че има линейно взаимоотношение между приходите и разходната база – колкото повече приходи и растеж искаме да показваме, толкова повече разходи ще имаме в нови позиции, офиси, оборудване и т.н.

За сравнение, успешният продуктов бизнес може да изнесе (аутсорсне) своето производство и да доставя хиляди бройки със същите разходи за персонал, както и за стотици бройки. Естествено, вариращите разходи за производство и доставка ще се покачват линейно, но маржът за печалба има потенциала да се увеличава значително спрямо фиксираната разходна база и така да доведе до по-печеливш бизнес.

Примери за скалируем бизнес

Най-често използваният пример за установен скалируем бизнес модел е софтуерът. Разработката на софтуер струва огромно количество пари, но предоставянето на копие от финалния продукт не струва почти нищо и може много бързо да се клонира без почти никакви допълнително увеличаващи се разходи. Повечето консултантски услуги като например маркетинга не се скалират, защото трябва да се предоставят от експерти, а клонирането на експерти е бавно и скъпо.

Microsoft е развила концепцията за скалируемост повече от всяка друга софтуерна компания, защото предоставя просто едно изображение на операционната система Windows на дистрибуторите на хардуер. Хардуерните дистрибутори абсорбират всичките разходи за разработка на документация и копия на софтуера на CD-ROM. На практика Microsoft получава приходи с нулеви разходи за продажба на стоки.

Ако планирате да набирате венчър капитал, скалируемият бизнес модел е задължително изискване, защото VC инвеститорите искат да постигнат умножение на стойността на бизнеса в относително кратък период от време. Това условие буквално изключва сферата на услугите от интереса на инвеститори, които целят бърз растеж на компанията.

Всъщност, говорейки за растеж, може би си спомняте една от предишните ни статии (Малък бизнес и стартъп не е едно и също! Вижте разликата), в която обяснявайки разликата между малък бизнес и стартъп, главното различие, което посочихме беше потенциалът за растеж, който е голяма част от скалируемостта.

Не всичко трябва да бъде в огромен мащаб!  Не всички имат нужда от скалируем бизнес. Деветдесет процента от малкия бизнес днес са семейни бизнеси, които могат да бъдат много успешни, удовлетворителни и малки по рождение. Това е стратегическо решение. Ако вашата цел и страст е да промените света, или дори да доминирате цяла индустрия, скалируемостта е единственият начин да умножите своите крака, ръце и часовете в денонощието. Вече усещате ли тази нужда в своя собствен стартъп?

Източник: http://www.entrepreneur.bg/

17.09.2015г. I.  Увод в теорията на предприемачеството

1. Тема: Увод в теорията на предприемачеството

1. Понятие. Предприемачеството е един от четирите фактора на производството (капитал, труд, земя и предприемачество). Създава нови пазари, нови продукти, въвежда нови технологии, нови организационни форми. Осъществява се от личности с определени качества.

·         В древен Рим предприемачеството се разбира като занятие, търговска дейност, а предприемач е човек ръководещ  строителство на обществени обекти.

·         В средните векове понятието се разширява, като към него се включва и външната търговия. Един от първите представители е веницианският търговец Марко Поло.  Също така за предприемачи се възприемат лица, отганизиращи паради и улични театрални постановки.

·         За първи път понятието entrepreneurship, която в анлосаксонското езиково и икономическо пространство означава ПРЕДПРИЕМАЧ, се въвежда от Ричард Кантилон (Richard Cantillon) в Унивесален търговски речник, издаден в Париж в началото на  XVIII век. 

Редица световни икономически институти анализират предприемачеството, като специфична икономическа дейност.

·        Предприемачът може да бъде търговец, но търговецът не винаги е предприемач!

·        Формалното възприемане на понятието  предпримач е собственик, носител на риск.

·        Функционалния подход възприема понятието предприемач, като носител на иновации, който не е непременно собственик.

Лице, което има предприемаческо поведение, но не е собственик,  се нарича „вътрешен предприемач“.

Предприемачеството изисква:

-  Мотив – печалба, самореализация, свобода…

-  Инициатива – търсене на информация, хора…

- Лични качества – енергия, упоритост, целенасоченост, ясна визия, оптимизъм….

-  Пресметнат риск - бизнес-план

-  Специфични знания и умения

-  Минимум лични средства

    

Идея + Личност + ресурси+ среда= успешен бизнес

2. Движещи сили на предприемаческия дух

                                                            

Не е задължително предприемачът да има собствена идея. Достатъчно е да бъде въодушевен от идея, подсказана от познат или специалист. Реализацията, т.е способността да гледаш на бизнеса като процес, е задача на предприемача.

Ø  Дайте Примери

Ø  Избройте качества 

3.  Понятието предприемач

Дискусията ражда ли се или се създава предприемачът се води от дълго време . От една страна той трябва да има определени личностни качества, но от друга трябва да има и набор от специфични умения в областта на икономиката. Някои изследователи твърдо вярват, че добрите предприемачи не се раждат, а се създават.

1.  Личностни качества: Творчество, трудолюбие, въображение, лидерски качества (харизматичен, инициативен), способност за поемане на риск, отговорност, вземане на бързи решения, аналитичност, оптимизъм и т.н.

2.  Знания в областта на мениджмънт, маркетинг, комуникации, финанси, право и др.

3.  Мотивацията  се основава на различни фактори: произход и семейна среда; собствен опит, образование, желание за професионално и личностно развитие, стремеж към независимост, реализация и др.

Предприемачът създава фирма за производство, търговия, консултантска дейност, занаятчийски услуги и др.  Целта на предприемача е винаги развитие, подобрение или разширяване.