XII Б

• Изпита по защита на бизнес-проектите ще бъде на 02.06.17 (петък) и започва в 13.30ч. в 403 стая. 

Моля: Носете си презентациите на флашка или друг сигурен носител и бъдете пред стаята не по-късно от 13.20 ч.!

• Изпита по теория ще бъде на 09.06.2017 (петък) и започва в 08.00ч. в 404 и 405 стая

Изпитът има статут на матура.
Ако закъснеете, няма да бъдете допуснати.
Облечете се добре (без потници, къси панталони, скъсани дънки и клинове)
Един от вас ще изтегли билет и всички ще пишат по една тема.
Пишете по всеки критерий!

NB: Само при взет практически и теоретичен изпит получавате диплома за професионална квалификация.

ПОЖЕЛАВАМ ВИ УСПЕХ!

*********************************************************************************
XIII национален конкурс - МЛАД ИКОНОМИСТ – 2017г. : 

„ГЛАСЪТ НА МЛАДИТЕ ЗА СИЛНА ИКОНОМИКА”

 на тема: „Икономическото неравенство в 21 век“, срок за участие: 11.май 2017

https://docs.google.com/document/d/1Lk6KHSJ-t6Ru13wHGtM33uMLq7p2PJAB_NzVZ9FZIew/edit?usp=sharing
https://docs.google.com/document/d/1p3_SEFNf9jg3CQ-3ZvSQgP_dUNtpddZF8tA0YT3nllo/edit?usp=sharing

Предстоящо:
Контролно по ЗИП МП - на 27.04.2017г. върху теми:16, 17, 18, 19, 20.
Контролно по МЧР и ФК - на 21.04.2017г. 
Контролно по Предприемачество и дребен бизнес - на 20.04.2017г.  


Контролно по ЗИП МП - на 30.03.2017г. върху теми: 10, 13, 14, 15
Тест по МЧР и ФК срок за отговор: 20.03.2017
https://goo.gl/forms/T1gr9lKHA0eoCJaN2

Тест по Предприемачество и дребен бизнес срок за отговор: 20.03.2017
https://goo.gl/forms/btweocCKgZPzHoAJ2


Платена стажантска програма на LIDL:
http://www.economic.bg/bg/news/8/lidl-startira-platena-stazhantska-programa.html

Благовест НЕ направи презентация на тема Шестте мислещи шапки и Стив Джобс - 22.03.2017
Павел НЕ направи презентация на тема Робърт Кийосаки на 22.03.2017
Павел НЕ направи презентация на тема Сър Филип Грийн на 02.03.2017
Еванина и Живко презентираха: Лицата на българската предприемаческа екосистема на 23.02.2017.
Йордан направи презентация на тема Ричард Брансън на 16.02.2017
Павел направи презентация на тема Джак Ма на 22.02.2017
Павел Не направи презентация на тема Джак Ма на 02.11.2016
Селвер  представи презентация на тема "Изчезващи и нови професии" на 21.10.2016
Благовест представи презентация на тема: Условия на работа в Google на 26.10.2016
Лиляна представи презентация на тема Елън Мъск на 03.10.2016

http://www.nsi.bg/youineu/#


Правила за презентации:
http://research.bfu.bg:8080/jspui/bitstream/123456789/429/1/BFU_MK_2013_T_I_Dineva.pdf
http://aula.bg/PowerPoint-sazdavane-na-foto-album-s-powerpoint#00:10:50
Критерии за оценяване на презентации:
https://docs.google.com/spreadsheets/d/1V5UVuSyHhh0VTjFH4-u3XjjbtNrNfzr54mOSIs0KTAI/edit?usp=sharing

 ИНСТИТУЦИОНАЛНА ПОДКРЕПА НА МАЛКИЯ БИЗНЕС

https://docs.google.com/document/d/1RGYi3ASlVLeMlHCGZ9ArtCLPvfL-Ow1y-CFwe3dLObY/edit?usp=sharing

ФИНАНСИРАНЕ НА СТАРТЪПИ

https://docs.google.com/document/d/15J5Pn4wOXHv898985a8g6I0WSKETuV8z9OmM3s2HIm8/edit?usp=sharing


Предприемачеството в ЕС
https://docs.google.com/document/d/1zAxzWZVq_mQUpJjW1AuesE9n04adKqxGWWpOnlbK35k/edit?usp=sharing

***

Вътрешен предприемач

intrapreneurship

1. Същност

Възниква през 80-те години на 20 век;  Понятието е въведено е от Питър Дракър, който стига до извода, че предприемаческият процес съществува не само в малките и средни предприятия, а и в големите, където функциите на предприемача и мениджъра са разделени.

Под „Вътрешно предприемачество“ се разбира

o   Развитие на предприемаческия дух в големите компании

o   Създаване на условия за възникване на предприемачески идеи и заделяне на ресурси за реализацията им.

o   Съчетание на предприемаческите възможности на личността и възможностите на предприятието

2. Цел на вътрешното предприемачество

  Ø  Повишаване ефективността на използване на ресурсите

  Ø  Използване на творческия потенциал на сътрудниците

  Ø  Бърза реакция към промените на пазара

  Ø  Създаване предпоставки за растеж на предприятието

3. Условия за развитие на вътрешното предприемачество

 4. Качества на вътрешния предприемач:

1. Социално-психологически качества

2. Професионални знания

3. Умения за работа в екип.

5. Изисквания за развитие на вътрешното  предприемачество:

o   Предприемаческа нагласа в предприятието

o   Гъвкава структура

o   Възможности за внедряване на нови технологии

o   Наличие на ресурси

o   Политика на подбор и стимулиране на персонала

***

ТЕМА 3. ПРЕДПРИЕМАЧЕСКА  ДЕЙНОСТ  И ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИ  ПРОЦЕС

1.       Предприемаческа дейност

1.1 Определение. Под предприемаческа дейност се разбира самостоятелната дейност на граждани или граждански  обединения  по тяхна инициатива, на техен риск и отговорност с цел печалба.

Предприемаческата дейност е средство за реализация на личността:

ü  Печалба – не получаваш стандартно възнаграждение за стандартна работа

ü  Независимост- отсъствие на началници и бюрокрация

ü  Лични постижения – бягство от рутинна работа, осигуряване на жизнен стандарт за себе си и за служителите си

1.2 Субекти на предприемаческа дейност, в зависимост от мястото им в йерархията на организацията могат да бъдат:

1.       Самостоятелни предприемачи

2.       Вътрешни предприемачи

3.       Съпредприемачи

4.       Предприемчиви сътрудници

1.3 Видове предприемаческа дейност:

ü  Основател на фирма – чист предприемач, създател на бизнес

ü  Корпоративен предприемач – администратор, мениджър в голяма компания

ü  Предприемач във франчайзингов бизнес – ограничен от франчайзингов договор

ü  Предприемачески екип – двама или повече предприемачи с обща идея

ü  Предприемач – занаятчия – патриархална организация, краткосрочен планов хоризонт, слабо делегиране на отговорности.

2. Предприемаческият процес

Предприемаческият процес обхваща усилията на предприемачите  за реализиране  на дадена бизнес - идея въз основа на информация относно възможности, ресурси, умения и ограничения  за постигане на поставени цели. Той включва всички функции, дейности и действия, свързани с откриването на възможности и създаването на организация за реализирането им, независимо дали става въпрос за нов или вече съществуващ бизнес.

Предприемаческият  процес обхваща  определяне и оценка на възможностите, развитие на предприемаческия план, определяне на необходимите ресурси и  управление на предприятието.

  

2.1 Фази на предприемаческия процес: 

 

3.       Участници в предприемаческия процес:

ü  Предприемачът,

ü  Потребителите, потребителски организации

ü  Държавата, ЕС, Общини

ü  Работниците и служителите, синдикатите

ü  Бизнес- партньорите,

ü  Конкурентите.

4.       Предприемачески функции

В икономическата литература  се разграничават  четири основни функции на предприемача:

v  носител на несигурността  и риска;

v  координатор на ресурсите на пазара;

v  иноватор;

v  откривател на шансове за печалба

   

 Основна предприемаческа функция е преразпределение на ресурсите в икономиката от област с по-ниска в област с по-висока производителност.

5.       Предприемаческа печалба

Предприемаческата печалба е допълнителния доход, получен вследствие личните качества и действия на предприемача. Тя е резултат от новия начин на анализ и използване на факторите на производство в зависимост от външните и вътрешните условия на средата.

6.       Какво е скалируемост?

Изразът идва от английската дума scale, която в този контекст означава „мащаб”. Scalable означава „със способност за промяна на мащаба”. Най-просто казано: бизнесът има потенциал да умножава приходите си с минимално увеличение на разходите.

Да сте готови да скалирате, означава че имате доказан продукт и доказан бизнес модел и сте готови за разширяване в нови географски области и пазари.

Разликата между скалируем и нескалируем бизнес

Бизнесът, който като цяло не се скалира, е в сектора на услугите. Добър пример е обикновен модел със заплащане срещу услуга – например секторът на правните, консултантски, професионални и т.н. услуги. Това често са много добри бизнеси, но по принцип разчитат на личната продукция на персонала, за да увеличават приходите, което означава, че има линейно взаимоотношение между приходите и разходната база – колкото повече приходи и растеж искаме да показваме, толкова повече разходи ще имаме в нови позиции, офиси, оборудване и т.н. Повечето консултантски услуги като например маркетинга не се скалират, защото трябва да се предоставят от експерти, а създаването на експерти е бавно и скъпо.

Примери за скалируем бизнес

Най-често използваният пример за установен скалируем бизнес модел е софтуерът. Разработката на софтуер струва огромно количество пари, но предоставянето на копие от финалния продукт не струва почти нищо и може много бързо да се клонира без почти никакви допълнително увеличаващи се разходи.

Microsoft е развила концепцията за скалируемост повече от всяка друга софтуерна компания, защото предоставя просто едно изображение на операционната система Windows на дистрибуторите на хардуер. Хардуерните дистрибутори абсорбират всичките разходи за разработка на документация и копия на софтуера на CD-ROM. На практика Microsoft получава приходи с нулеви разходи за продажба на стоки.

Ако планирате да набирате венчър /рисков/капитал, скалируемият бизнес модел е задължително изискване, защото VC инвеститорите искат да постигнат умножение на стойността на бизнеса в относително кратък период от време. Това условие буквално изключва сферата на услугите от интереса на инвеститори, които целят бърз растеж на компанията.

7. Какво е Start-up?

“Стартъпът е компания, създадена, за да расте бързо.

Това, че дадена компания е новосъздадена, не я прави стартъп. Нито пък е задължително стартъпът да се занимава с технологии, да взима рискови инвестиции или да направи exit (да бъде придобит).

Единственото основно изискване, за да се нарече една компания „стартъп“, е потенциалът за растеж. Всичко друго асоциирано със стартъпите следва от растежа.“

Стийв Бланк

http://www.entrepreneur.bg/8497/malak-biznes-i-startap-ne-e-edno-i-sashto-vizhte-razlikata/

******************************************************************************

НАУЧНИ ШКОЛИ В ОБЛАСТТА НА ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВОТО

 

Предприемачеството в България

Въпреки подходящите климатични условия за развитие на едно процъфтяващо стопанство по българските земи, постепенното събуждане на националното самосъзнание и напредъка в социалния живот, българското население през годините на Възраждането страда от липса на политически и граждански свободи, които възпрепятстват  бързия напредък на личната инициатива и предприемачеството в България.

Мнозина са занаятчиите и търговците, но почти никой от тях не успява да натрупа капитал и да го съсредоточи на едно място или в едно производство. Голяма част от първите предприемачи дори предпочитат да изнесат своята дейност в Цариград, Букурещ или Одеса. Капиталите, натрупани по тези места, така и не се завръщат в Родината.

Турската армия и големите държавни поръчки, свързани с нейната поддръжка са един от основните фактори за първоначалния тласък на предприемачеството по българските земи в годините преди Освобождението. Постепенно се създават първите манифактури и фабрики, които обаче, са оборудвани с остаряла техника, която не може да се обновява, поради липса на кредити и инвеститори.

Реформите на султан Махмуд ІІ дават известна привидна възможност за развитие на частната инициатива, но тогавашната конюнктура не може да се сравнява с предпоставките, създадени вече от законодателството, търговската и производствена практика в Европа и Съединените щати.

След Освобождението българските земи са разпокъсани, голяма част от предприемачите са разорени след въстанията и войните, а не малко от тях са загубили и живота си.

Постепенно икономическият живот в Княжество България става все по оживен и бележи значителни успехи. Строят се железопътни линии (общо за времето на правителството на Ст.Стамболов 360км.), откриват се индустриални предприятия – 80 фабрики, оживява се търговията благодарение на сключените търговски споразумения с европейските държави.

Най-важна роля за подпомагане на националното стопанство изиграва земеделско-промишления събор, открит на 25 септември 1892г. Там е формирана цялостна програма за стопанската политика на държавата. Програмата е подчинена на два основни принципа – свобода на частната инициатива и активен държавен протекционизъм.

Правителството на Константин Стоилов (1894-1899г.) внася в парламента редица закони със стопански характер. Два от приетите през първата сесия на Народното събрание закони, засягат развитието на младата българска индустрия. Законът предвижда привилегии за всеки, който до 10 години построи фабрика за текстил, производство на фаянсови съдове, огнеупорни тухли, стъкла, захар, хартия, произведения на химическата, минната, металургичната промишленост и др. Тези предприятия ще се ползват за срок от 15 години от право на безмитен внос на машини и съоръжения, суровини, на намалени тарифи при превоз по Българските държавни железници, на безплатни места за строене на фабричните здания. Те се освобождават от данък върху недвижимите имоти и патентен налог, също от гербов налог, а произведенията им се предпочитат пред чуждите за държавни и общински потребности.
Преференциите се отнасят до предприятия с над 25 000 лв.капитал и поне 20 работници.

По-късно законът е допълнен (март 1897г.) като е разширен кръгът на покровителствените предприятия с фабриките за бира, спирт, мебели и железарски изделия.

При кабинета на Константин Стоилов се създават над 120 индустриални предприятия с български и чужди капитали, построяват се 600 км. жп линии, закупени са от Англия два парахода, които от края на 1894г. обслужват линията Варна – Бургас – Цариград и обратно.

За периода 1894-1904 година нашата индустрия има среден темп на нарастване обема на продукцията едва от 7,8%. Същият показател за интервала 1904-1912 година е 17,4%. Нарастването на консумацията на индустриални стоки към 1912 година спрямо 1894 година е над 400%. Българската индустрия навлиза в период на ускорено натрупване на капитала при повишена норма на печалбата, за което основна роля играе индустриалната политика на новата държава, практически освободила от всякакви данъци българските предприемачи.

Влизането на България през 1912 година в серия от войни поставя края на либералния икономически модел на управление в страната и налага фундаментална промяна в режима на икономическите свободи у нас.

През 1928 г. е приет Закон за насърчаване на местната индустрия, който предвижда безмитен внос на непроизвеждани в България машини и съоръжения, безплатно отпускане на държавни и общински земи за строеж на фабрики, намаление с 25 до 30% от тарифите на БДЖ, освобождаване от някои данъци и такси и др. До 1929 г. (от 1923) индустриалното производство в България се увеличава с 88% , или средногодишен ръст от 11%. Една от причините за това е силният протекционизъм на държавата.

В началото на 30-те години се засилва регулативната намеса на държавата в развитието на индустрията. Министерството на търговията, промишлеността и труда ограничава държавните привилегии в определени производства. Намаляват се облагите за нови промишлени предприятия в редица браншове. Увеличава се ролята на земеделските кооперации.

Икономическият възход на България в навечерието на Втората световна война може да се види, като се направи сравнение на нейните постижения с тези на съседните държави. Да вземем само пшеницата. На глава на населението в кг през 1938 година тя е била 280 кг за България, 142 – за Гърция, 245 – за Румъния, 248 – за Турция.

През периода на комунизма:

1944 – 1989 г. Национализация на частната собственост и бизнес.  Абсолютен държавен контрол над икономическото развитие на страната. Планово стопанство. Липса на естествени пазарни механизми.

***

След 1989 г. в България се създават закони, подкрепящи развитието на предприемачеството (частната инициатива).

Динамичните предприемачи в България, които основават и ръководят растящ бизнес, са високообразовани и с дългогодишен опит. Тези предприемачи създават трайни работни места и влияят върху темпа на развитие на икономиката. Но редица фактори оказват негативно влияние върху дейността им:

• o   Недостатъчна икономическа и управленска култура
• o   Недостатъчно развита инфраструктура
• o   Свито потребление
• o   Корупционни практики
• o   Недостатъчно образование на служителите и работниците
• o   Външна конкуренция, предлагаща по-евтини стоки и услуги
• o   Неправилно използване на човешките ресурси – използване на висококвалифицирани специалисти за извършване на дейности, изискващи по-ниска квалификация
• o   Ненадеждни консултанти

  *****
 I.  Увод в теорията на предприемачеството

1. Тема: Увод в теорията на предприемачеството

1. Понятие. Предприемачеството е един от четирите фактора на производството (капитал, труд, земя и предприемачество). Създава нови пазари, нови продукти, въвежда нови технологии, нови организационни форми. Осъществява се от личности с определени качества.

·         В древен Рим предприемачеството се разбира като занятие, търговска дейност, а предприемач е човек ръководещ  строителство на обществени обекти.

·         В средните векове понятието се разширява, като към него се включва и външната търговия. Един от първите представители е веницианският търговец Марко Поло.  Също така за предприемачи се възприемат лица, отганизиращи паради и улични театрални постановки.

·         За първи път понятието entrepreneurship, която в анлосаксонското езиково и икономическо пространство означава ПРЕДПРИЕМАЧ, се въвежда от Ричард Кантилон (Richard Cantillon) в Унивесален търговски речник, издаден в Париж в началото на  XVIII век. 

Редица световни икономически институти анализират предприемачеството, като специфична икономическа дейност.

·        Предприемачът може да бъде търговец, но търговецът не винаги е предприемач!

·        Формалното възприемане на понятието  предпримач е собственик, носител на риск.

·        Функционалния подход възприема понятието предприемач, като носител на иновации, който не е непременно собственик.

Лице, което има предприемаческо поведение, но не е собственик,  се нарича „вътрешен предприемач“.

Предприемачеството изисква:

-  Мотив – печалба, самореализация, свобода…

-  Инициатива – търсене на информация, хора…

- Лични качества – енергия, упоритост, целенасоченост, ясна визия, оптимизъм….

-  Пресметнат риск - бизнес-план

-  Специфични знания и умения

-  Минимум лични средства

    

Идея + Личност + ресурси+ среда= успешен бизнес

2. Движещи сили на предприемаческия дух

                                                            

Не е задължително предприемачът да има собствена идея. Достатъчно е да бъде въодушевен от идея, подсказана от познат или специалист. Реализацията, т.е способността да гледаш на бизнеса като процес, е задача на предприемача.

Ø  Дайте Примери

Ø  Избройте качества 

3.  Понятието предприемач

Дискусията ражда ли се или се създава предприемачът се води от дълго време . От една страна той трябва да има определени личностни качества, но от друга трябва да има и набор от специфични умения в областта на икономиката. Някои изследователи твърдо вярват, че добрите предприемачи не се раждат, а се създават.

1.  Личностни качества: Творчество, трудолюбие, въображение, лидерски качества (харизматичен, инициативен), способност за поемане на риск, отговорност, вземане на бързи решения, аналитичност, оптимизъм и т.н.

2.  Знания в областта на мениджмънт, маркетинг, комуникации, финанси, право и др.

3.  Мотивацията  се основава на различни фактори: произход и семейна среда; собствен опит, образование, желание за професионално и личностно развитие, стремеж към независимост, реализация и др.

Предприемачът създава фирма за производство, търговия, консултантска дейност, занаятчийски услуги и др.  Целта на предприемача е винаги развитие, подобрение или разширяване.