Задание 6 по Учебна практика "Банково дело":
https://docs.google.com/document/d/1ly2l-PriXGa2jXefJ6_AWNGSwS201ei-hmPsXdWRBT4/edit?usp=sharing
Задание 6 поУТФ
https://docs.google.com/spreadsheets/d/1DfZC9HmA6XtdPBCNANaM5tXnRlrpsfVoIxnXGB2ixFc/edit?usp=sharing
Александър и Симеон ще направят презентации на тема Търговски полици и чекове на 12.06.2017
Изходно ниво: на 08.06.2017г.
Нови въпроси за изпитване - Май 2017:
https://docs.google.com/spreadsheets/d/1dCCl_4oaQ7sOCx1Smzv2GKF98MZw232dkGc_ogmmYYk/edit?usp=sharing
XIII национален конкурс - МЛАД ИКОНОМИСТ – 2017г. :
https://docs.google.com/document/d/1ly2l-PriXGa2jXefJ6_AWNGSwS201ei-hmPsXdWRBT4/edit?usp=sharing
Задание 6 поУТФ
https://docs.google.com/spreadsheets/d/1DfZC9HmA6XtdPBCNANaM5tXnRlrpsfVoIxnXGB2ixFc/edit?usp=sharing
Александър и Симеон ще направят презентации на тема Търговски полици и чекове на 12.06.2017
Изходно ниво: на 08.06.2017г.
Нови въпроси за изпитване - Май 2017:
https://docs.google.com/spreadsheets/d/1dCCl_4oaQ7sOCx1Smzv2GKF98MZw232dkGc_ogmmYYk/edit?usp=sharing
XIII национален конкурс - МЛАД ИКОНОМИСТ – 2017г. :
„ГЛАСЪТ НА МЛАДИТЕ ЗА СИЛНА
ИКОНОМИКА”
на тема: „Икономическото неравенство
в 21 век“, срок за участие: 11.май 2017
https://docs.google.com/document/d/1Lk6KHSJ-t6Ru13wHGtM33uMLq7p2PJAB_NzVZ9FZIew/edit?usp=sharinghttps://docs.google.com/document/d/1p3_SEFNf9jg3CQ-3ZvSQgP_dUNtpddZF8tA0YT3nllo/edit?usp=sharing
Mastercard и JA България обявиха ученически конкурс за есе: http://www.jabulgaria.org/article/news/konkurs_na_ja_i_mastercard_shte_sreshtne_uchenici_s_humanoiden_robot#.WNouX-DbSCc.facebook
Тест за получилите 11 и по-малко точки на контролното:
Срок за решаване - сряда, 22.03.2017, 18.00ч.
https://goo.gl/forms/uQMs8DcQFp11tdCu2
Въпроси върху ДЕПОЗИТИ§КРЕДИТИ за изпитване и контролно:
https://docs.google.com/spreadsheets/d/1yK6kXrhv0GBtyyKsVD4u1FE0LmSEsLWgHgUADED4s3g/edit?usp=sharing
За реализацията на твоя идея или цел можеш да получиш личен ментор от ABLE Mentor
https://www.ablementor.bg/uchenici/
НАЦИОНАЛНО СЪСТЕЗАНИЕ „НАЙ-ДОБРА БИЗНЕС ИДЕЯ”
https://www.luminpdf.com/viewer/j5pkKjBakD2h34oZP
https://docs.google.com/spreadsheets/d/1QqTRIfeVlTyV6dVsgarNx52grdX2k44cmo9fu64KGrE/edit?usp=sharing
Задание 5 - УП Банково дело - срок - 24.04.2017
https://docs.google.com/document/d/1_8Yn8GLNDWZ3GYgH5j8VaNdgjEBVAqyEShsmRR3p0Tk/edit?usp=sharing
Декларация за произход на средствата:
https://docs.google.com/document/d/1-IBdA33EnME06WqyHRHCdomQZxro9TDVvqG58GNRKFc/edit?usp=sharing
Задание 4 - УП Банково дело
https://docs.google.com/document/d/1hYrX3FD1QF5OGVpDHBgpe9J-ZOlGZ1ii9uFveACAhiU/edit?usp=sharing
Задание 3 - УП Банково дело
https://docs.google.com/document/d/1EsZGV8yIvZrY8_dsTnD1Y1SALzto2WOe-RjdnLg4GB8/edit?usp=sharing
Задание 2 УП - Банково дело:
https://docs.google.com/document/d/1bPol9GMjCzVKNszpu7sqq-8rOAlY5XXqvRep_GoMpic/edit?usp=sharing
Задание 1 УП - Банково дело:
https://docs.google.com/document/d/1ZwtCyMXasYH_X06GT1imHl3gVGmQvMaSw5jVW4cNey0/edit?usp=sharing
Оценки УП§УТФ
https://docs.google.com/spreadsheets/d/1uzxTj7ZexSKW3iV3y5sMXHO2KjMPSjrPOeOKV9IAjQU/edit?usp=sharing
АНКЕТА 1
Павел направи презентация на тема Bit coin на 17.10.2016
Ивета направи презентация на тема BRICS на 17.10.2016
Александър направи презентация на тема Буров на 12.10.2016
Симона направи презентация на тема Валутен борд на 10.10.2016
Александра направи презентация на тема Медичи на 03.10.2016
Правила за презентации:
http://research.bfu.bg:8080/jspui/bitstream/123456789/429/1/BFU_MK_2013_T_I_Dineva.pdf
http://aula.bg/PowerPoint-sazdavane-na-foto-album-s-powerpoint#00:10:50
Критерии за оценяване на презентации:
https://docs.google.com/spreadsheets/d/1V5UVuSyHhh0VTjFH4-u3XjjbtNrNfzr54mOSIs0KTAI/edit?usp=sharing
Входно ниво - 29.09.2016г.
Банков маркетинг:
https://docs.google.com/document/d/1_sx8QY9HJb23DpqxBfvftdSMiGVErjNVbcWW4iYmwuQ/edit?usp=sharing
Банкови
нормативни актове
СЪДЪРЖАНИЕ
(до ДВ, бр.
62 от 2016 г., вкл.)
- Закон за Българската народна банка
- Закон за кредитните институции
- Закон за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници
- Закон за банковата несъстоятелност
- Закон за гарантиране на влоговете в банките
- Закон за деноминация на лева
- Закон за договорите за финансово обезпечение
- Закон за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати
- Закон за държавния дълг
- Закон за информация относно необслужвани кредити
- Закон за ипотечните облигации
- Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
- Закон за мерките срещу изпирането на пари
- Закон за мерките срещу финансирането на тероризма
- Закон за ограничаване на плащанията в брой
- Закон за особените залози
- Закон за пазарите на финансови инструменти
- Закон за платежните услуги и платежните системи
- Закон за потребителския кредит
- Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние
- Валутен закон
- Закон срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти
- Правилник за дейността на Помирителната комисия за платежни спорове;
- Правилник за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари
- Наредба No 2 на БНБ за лицензите, одобренията и разрешенията, издавани от Българската народна банка по Закона за кредитните институции
- Наредба No 3 от 2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти
- Наредба No 4 от 2010 г. за изискванията към възнагражденията в банките
- Наредба No 5 на МФ и БНБ за реда и условията за придобиване, регистриране, изплащане и търговия с държавни ценни книжа
- Наредба на МС за условията и реда за придобиване и изплащане на държавни дългосрочни облигации, емитирани в резултат на структурната реформа
- Наредба No 6 на БНБ за кредитиране на банки в левове срещу обезпечение
- Наредба No 7 на БНБ за организацията и управлението на рисковете в банките
- Наредба No 8 на БНБ за капиталовите буфери на банките
- Наредба No 10 на БНБ за вътрешния контрол в банките
- Наредба No 11 на БНБ за управлението и надзора върху ликвидността на банките
- Наредба No 13 от 2009 г. за прилагането на международен номер на банкова сметка и за банковите кодове
- Наредба No 14 от 2010 г. за съдържанието на одиторския доклад за надзорни цели
- Наредба No 15 на МФ и БНБ за контрол върху сделките с държавни ценни книжа
- Наредба No 16 от 2009 г. за лицензиране на платежните институции, дружествата за електронни пари и операторите на платежни системи
- Наредба No 18 на БНБ за контрол върху качеството на банкнотите и монетите в наличнопаричното обращение
- Наредба No 20 от 2009 г. за издаване на одобрения за членове на управителния съвет (съвета на директорите) и надзорния съвет на кредитна институция и изисквания във връзка с изпълнение на техните функции
- Наредба No 21 на БНБ за задължителните минимални резерви, които банките поддържат при Българската народна банка
- Наредба No 22 от 2009 г. за Централния кредитен регистър
- Наредба No 23 на БНБ за условията и реда за изплащане на суми по влогове в банка с отнет лиценз до гарантирания размер
- Наредба No 24 на БНБ за обмяна на старите банкноти и монети с нови банкноти и монети във връзка с деноминацията на лева
- Наредба No 25 на БНБ по § 4, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за деноминация на лева
- Наредба No 26 на БНБ за финансовите институции
- Наредба No 27 на БНБ за статистиката на платежния баланс, международната инвестиционна позиция и статистиката на ценните книжа
- Наредба No 28 на МФ и БНБ за сведенията и документите, представяни на доставчиците от 18 декември 2012 г. на платежни услуги при извършване на презгранични преводи и плащания към трета страна
- Наредба No 29 на БНБ за определяне на реда на финансиране на административните от 12 декември 2015 г. разходи на Фонда за гарантиране на влоговете в банките
- Наредба No 30 на БНБ за изчисляване размера на дължимите от банките премийни от 21 януари 2016 г. вноски по Закона за гарантиране на влоговете в банките
- Наредба No 31 на БНБ за сетълмент на държавни ценни книжа
- Наредба No 32 на БНБ за отчетността и бюджета на синдика на банка в несъстоятелност
- Наредба No 33 на БНБ за възнаграждението на синдика в банка в несъстоятелност
- Наредба No 34 на БНБ за събиране на информация и извършване на проверки относно дейността на синдика на банка в несъстоятелност
- Наредба No 35 на МП и БНБ за реда за продажба чрез търг на движими вещи, заложени в полза на банка
- Наредба No 36 на БНБ за банките-попечители по Кодекса за социално осигуряване
- Наредба на МС за условията и реда за вписване в регистъра и за изискванията към дейността на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях по занятие
- Наредба No 38 на БНБ за капиталовата адекватност на банките
- Наредба No 4 на МФ за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра
- Наредба No 5 на МП и БНБ за условията и реда за включване и изключване във/от списъка на вещите лица по чл. 151, ал. 4 от Закона за кредитните институции
- Наредба No 6 на МП И БНБ за начина на изчисляване и плащане на лихвата върху паричните средства по специалните сметки на частните съдебни изпълнители
- Наредба No 8121з-444 на МВР и БНБ за организацията и контрола по обезпечаването на от 3 май 2016 г. сигурността на банките и финансовите институции
Важни години:
1879 - Създава се БНБ
1997 - Въвежда се Валутен борд
2007 - България влиза в ЕС
Понятия, които трябва да можете да обяснявате:
С 540-годишна история, най-старата банка на планетата - италианската Monte dei Paschi di Siena днес е поставена на колене пред финансовата и икономическа криза.
Затова Информационна Агенция Икономика реши да потърси някои любопитни факти около създаването и развитието на финансовата институция "родена" преди Америка.
Monte dei Paschi di Siena, наричана фамилиарно "il Monte" е основата през далечната вече 1472 г. с покровителството на Република Сиена - тогава град-държава, а днес италианско градче с около 50 хил. жители. Официалната дата на създаване е 27 февруари. Учредяването е станало с решение на Генералния съвет на Републиката, а целта на банката е била да предоставя заеми на "бедни и нещастни или нуждаещи се лица". Лихвата е била минимална.
При основаването банката се превръща в наследник на средновековните банкови традиции в Сиена, разработвайки ефикасна система за кредитиране и подпомагане на местната икономика.
Общественият характер на финансовата институция е потвърден от реформа през 1624 г., след която банката вече е съставена от прогресивни структури. По повод на реформата Великия херцог Медичи предоставя на вложителите в банката държавни гаранции за депозитите им, като ги обвързва с приходите от държавните пасища в Maremma. Именно от "Paschi" идва и името на финансовата институция. Медичи решава институцията да се управлява от 8 граждани, принадлежащи към аристокрацията.
От тази основа Monte Dei Paschi е в състояние да консолидира и да увеличи банковата си дейност през ХVII и ХVIII век. Реформата помага за значителното разширяване на бизнеса веднага след обединението, но най-вече през изминалия ХХ век.
Бурно е развитието и през ХIХ век. През 1833 г., когато Наполеон пада от власт се налага пълна реорганизация на банката и тя се трансформира в спестовна каса.
Monte Dei Paschi успява да премине невредима през банковите скандали в края на ХIХ век и през 1910 г. тя става втората по големина сред спестовните банки в Италия - с клонове във Флоренция, Ливорно, Лука и още 17 града.
Последващото разширяване на дейността на банката на италианска територия и засиленото присъствие на международните финансови пазари водят до нова ера в историята на Monte Dei Paschi. Финансовата институция все повече започва да прилича на холдинг.
През 1995 г., със заповед на министъра на финансите, банката е преобразувана в корпорация с името Banca Monte dei Paschi di Siena.
От юни 1999 г. акциите на Monte Dei Paschi се тъгуват на италианската фондова борса, а само няколко месеца след качването им - от септември 1999 г. книжата са част от най-представителния индекс на пазара - FTSE MIB.
Например от кметството в Стокхолм обявиха, че той ще е сред първите в света градове с мобилна 5G мрежа до 2020 г. Планира се тя да има покритие и в голяма част от Швеция.
Революцията в разплащанията обаче беше осъществена чрез софтуерно приложение, наречено „Суиш“ (Swish). То движи парите мигновено между банковите сметки на потребителите, като всичко необходимо за целта е телефонен номер. Вече почти половината от шведите го ползват. Дори малките магазини и просяците по улиците на Стокхолм приемат „суишване“.
банкер,
лихвар, сараф, бартер, парични знаци, монета, стокови пари, пари, нормативен документ, банка, банков кредит,
капитал, стоков кредит, паричен кредит, лихва, финанси, инфлация.
ПАРИТЕ
Първоначално се е използвал бартерът като начин за търговия. Постепенно практиката с размяна на стоки се видоизменила.
Ацтеките започнали да използват „шоколадови пари“ - какаовите зърна. А при покупко-продажба на скъпи стоки, се търгувало с чували какаови зърна, като всеки чувал се изчислявал приблизително на 24 хил. зърна. Но тъй като търговията с чували не била удобна заради размерите на „парите“, ацтеките въвели използването на „качтли“. Това били тънки памучни пелерини, всяка от които се равнявала на 60 до 300 какаови зърна. Заедно с какаовите зърна се използвали за ежедневна търговия, като с тях обикновено се купували роби.
Други народи пък използвали раковини, миди, медни звънци, мъниста, царевични мамули, ечемик, кокосови орехи, масло,сушена риба, ориз, сол като разменни средства. А солта била толкова използвана, че от нея идва наименованието salary (oт. анг. език – заплата, а sal означава сол на латински).
Кой е изобретил монетите?
В Западна Африка започнали да търгуват с метални халки, в Либерия – дълги железни ленти, сплетени от двете страни. В Конго пък използвали месингови пръчки. Кога обаче започват да се секат монети?
Смята се, че първи финикийците въвеждат парите, приличащи на монети, които в днешно време наричаме финикийски знаци. Те били продукт от появата на много голям брой стоки и различни цени, както и от нуждата да търгуват по някакъв начин с други народи, тъй като тяхната земя била изключително неплодородна, и така измислили златните, сребърните и медните финикийски знаци, с които купували стоки от други страни. А разменната стойност на монетите се определяла от метала, големината и теглото им. Най-скъпи били най-големите, тежки и златни монети.
Според друга хипотеза пък първи китайците започват да използват монети като разменно средство, а лидийците са първите, които започнали да секат монети от електрум (смесица от злато и сребро) с рисунка отгоре. След тях древните гърци започнали да правят сребърни и бронзови монети (драхми) с точно определено съдържание на метал, а като гаранция за съдържанието им, те били щамповани с лика на владетеля и града, в който са произведени. Така вече не се налагало монетите да бъдат претегляни, а само се броили.
Откъде идва наименованието „монета“?
По време на Римската империя до храма на Юнона Монета в Рим бил построен Монетен двор. Риляните вярвали, че той ще бъде под защитата на Юнона. Първоначално наричали Монета машината, с която се сечали монети, а после започнали да наричат така и продукцията му.
Кога се появяват книжните пари?
Първи китайците започват да ги използват около 600 г. сл. н.е. Европейците пък използвали монети чак до 16 в. Те познали хартиените пари чак след пътуването на Марко Поло до Китай през 13 в. и започнали използването им след Великите географски открития и разрастването на световната търговия.
Първоначално се е използвал бартерът като начин за търговия. Постепенно практиката с размяна на стоки се видоизменила.
Ацтеките започнали да използват „шоколадови пари“ - какаовите зърна. А при покупко-продажба на скъпи стоки, се търгувало с чували какаови зърна, като всеки чувал се изчислявал приблизително на 24 хил. зърна. Но тъй като търговията с чували не била удобна заради размерите на „парите“, ацтеките въвели използването на „качтли“. Това били тънки памучни пелерини, всяка от които се равнявала на 60 до 300 какаови зърна. Заедно с какаовите зърна се използвали за ежедневна търговия, като с тях обикновено се купували роби.
Други народи пък използвали раковини, миди, медни звънци, мъниста, царевични мамули, ечемик, кокосови орехи, масло,сушена риба, ориз, сол като разменни средства. А солта била толкова използвана, че от нея идва наименованието salary (oт. анг. език – заплата, а sal означава сол на латински).
Кой е изобретил монетите?
В Западна Африка започнали да търгуват с метални халки, в Либерия – дълги железни ленти, сплетени от двете страни. В Конго пък използвали месингови пръчки. Кога обаче започват да се секат монети?
Смята се, че първи финикийците въвеждат парите, приличащи на монети, които в днешно време наричаме финикийски знаци. Те били продукт от появата на много голям брой стоки и различни цени, както и от нуждата да търгуват по някакъв начин с други народи, тъй като тяхната земя била изключително неплодородна, и така измислили златните, сребърните и медните финикийски знаци, с които купували стоки от други страни. А разменната стойност на монетите се определяла от метала, големината и теглото им. Най-скъпи били най-големите, тежки и златни монети.
Според друга хипотеза пък първи китайците започват да използват монети като разменно средство, а лидийците са първите, които започнали да секат монети от електрум (смесица от злато и сребро) с рисунка отгоре. След тях древните гърци започнали да правят сребърни и бронзови монети (драхми) с точно определено съдържание на метал, а като гаранция за съдържанието им, те били щамповани с лика на владетеля и града, в който са произведени. Така вече не се налагало монетите да бъдат претегляни, а само се броили.
Откъде идва наименованието „монета“?
По време на Римската империя до храма на Юнона Монета в Рим бил построен Монетен двор. Риляните вярвали, че той ще бъде под защитата на Юнона. Първоначално наричали Монета машината, с която се сечали монети, а после започнали да наричат така и продукцията му.
Кога се появяват книжните пари?
Първи китайците започват да ги използват около 600 г. сл. н.е. Европейците пък използвали монети чак до 16 в. Те познали хартиените пари чак след пътуването на Марко Поло до Китай през 13 в. и започнали използването им след Великите географски открития и разрастването на световната търговия.
КРЕДИТ – възниква преди появата на парите. В основата му е доверието между кредитора и
кредитополучателя. Произход на думата: credere = доверие и credo=вяра
БАНКИТЕ
Банковата система слага началото си във Вавилон преди около 3000 г. Причината за
откриването й е златото. Тъй като за притежателите на злато е било неудобно да
носят със себе си тежкия метал, те го оставяли на съхранение у някой свой
приятел, на когото се доверявали. Той от своя страна им дава къс от пергамент
или кожа със своя подпис или печат.
По-късно всеки, който представи тази разписка на пазача, може да получи златото. С течение на времето тази система става по-популярна. Специални и все по-квалифицирани хора стават пазачи на златото и те започват да съхраняват съкровищата на повечето богаташи. В търговските си сделки притежателите на злато по-късно започват да обменят по между си тези разписки, така че не става необходимо златото да се изтегли от пазача. Става само прехвърляне и смяна на собственика. По този начин у пазача се натрупват злато и скъпоценности. Въпреки че скъпоценният метал не им принадлежи, пазачите започват да го дават назаем на други търговци, които им изплащат някакъв процент за използването му. По-късно тези пазачи на скъпоценности стават известни под името лихвари.
По-късно всеки, който представи тази разписка на пазача, може да получи златото. С течение на времето тази система става по-популярна. Специални и все по-квалифицирани хора стават пазачи на златото и те започват да съхраняват съкровищата на повечето богаташи. В търговските си сделки притежателите на злато по-късно започват да обменят по между си тези разписки, така че не става необходимо златото да се изтегли от пазача. Става само прехвърляне и смяна на собственика. По този начин у пазача се натрупват злато и скъпоценности. Въпреки че скъпоценният метал не им принадлежи, пазачите започват да го дават назаем на други търговци, които им изплащат някакъв процент за използването му. По-късно тези пазачи на скъпоценности стават известни под името лихвари.
Думата банка идва от италианското banca, което на свой ред идва
от немски и означава пейка. Терминът банкрут идва аналогично от banca rotta, което означава
банка, прекратила дейността си, като нейната пейка е счупена физически.
Заемодателите в Северна Италия първоначално работели на улицата или в големи зали,
където всеки заемодател имал собствена пейка или маса.
През средните
векове лихварството е забранено от Църквата.
През 11-12 век
изключително се разраства търговията във ФЛОРЕНЦИЯ И ВЕНЕЦИЯ
Малко по-късно,
по време на кръстоносните походи неимоверено много нарасналата търговия в
Европа довежда до създаването на първата международна банка.
С течение на времето, тамплиерите се превръщат също и в политическа и икономическа сила. Редица
папи възнаграждават тамплиерите като ги освобождават от данъци и дори от
обичайното по това време "облагане с десятък" - такса в полза на
църквата. Постепенно, към ордена в Европа се присъединяват множество членове,
които не воюват, а се занимават с управление на нарастващото богатство и
закупуването на земи и сгради. Скоро те изграждат финансова империя, която
функционира като една от първите банкови системи в Европа. Банковата система на
тамплиерите е безпрецедентно смела. Никоя от съвременните операции не липсва в
нея: отваряне на текуща сметка, конституиране на ренти и пенсии, аванси, поръчителство, консигнация, заеми
срещу залог, инкасо, управление на частните влогове,
международни трансфери на фондове, операции за обмяна на валута и др.
Към
средата на 15-то столетие Косимо де Медичи образува една интернационална банка със седалище Флоренция.
Това е може би първата по-усъвършенствана банка за онова време с разклонения в
други италиански градове, както в Авиньон и Лондон. В Римския отдел банката
съхранява сметките и авоарите на папата. Лихвата, която банката получавала, е
била 10%.
През 16-то
столетие от Южна Америка в Испания
се внасят огромни количества злато, което дава идеята и възможността за
кредитиране.
През това
столетие се образуват и първите модерни банки, някои от които съществуват и до
ден днешен: Банко ди Санто Спирито в Рим, Монте де Пиета в Неапол и Банко ди
Палермо в Сицилия.
Тези банки, финансирали международната търговия, трупат огромни печалби от лихвите и най-вече от валутната разлика. Най-важната фаза в развитието на банките настъпва в момента, когато те започват да си служат с чужди пари и когато използват влоговете и спестяванията на хората. Те заплащат някакво минимално възнаграждение на вносителите, а предоставят същите пари на други хора, предприятия и държави с много по-висока лихва. Използват се най-различни трикове, които засягат имената на банките. Някои са наречени «Национални банки» за по-голяма убедителност и стабилност. Първата такава банка през 1674 г. взема името Шведска национална банка. Тя е последвана от Английската национална банка през 1694 г., когато една група търговци се споразумяват да дадат 1200 милиона лири назаем на крал Вилхелм III с 8% лихва. Но освен това те получават монополното право да печатат банкноти и да приемат депозити.
Тези банки, финансирали международната търговия, трупат огромни печалби от лихвите и най-вече от валутната разлика. Най-важната фаза в развитието на банките настъпва в момента, когато те започват да си служат с чужди пари и когато използват влоговете и спестяванията на хората. Те заплащат някакво минимално възнаграждение на вносителите, а предоставят същите пари на други хора, предприятия и държави с много по-висока лихва. Използват се най-различни трикове, които засягат имената на банките. Някои са наречени «Национални банки» за по-голяма убедителност и стабилност. Първата такава банка през 1674 г. взема името Шведска национална банка. Тя е последвана от Английската национална банка през 1694 г., когато една група търговци се споразумяват да дадат 1200 милиона лири назаем на крал Вилхелм III с 8% лихва. Но освен това те получават монополното право да печатат банкноти и да приемат депозити.
Към средата на
18-то столетие Ротшилд налага една
наистина много по-модерна и усъвършенствана банкова система. Той изпраща своите
петима синове във финансовите столици на Европа; Париж, Виена, Неапол, Франкфурт
и Лондон.
Ротшилд създава и най-бързата комуникационна система чрез гълъби, куриери и свои агенти.
Един от най-съществените фактори за успеха на Ротшилд е неговото извънредно голямо политическо и стопанско разузнаване. Той пръв научава за победата при Ватерлоо, което му дава възможност чрез всевъзможни търговски манипулации да натрупа огромни богатства. Синовете му стават частни банкери от международен мащаб, финансирайки железопътни линии, застрахователни дружества и международни проекти. По това време Ротшилдовци вече са господарите и учителите на международния капитализъм.
«Парите са Бога на нашето време», казва философът Хайне", « а Ротшилд и синовете му са неговият пророк».
Ротшилд създава и най-бързата комуникационна система чрез гълъби, куриери и свои агенти.
Един от най-съществените фактори за успеха на Ротшилд е неговото извънредно голямо политическо и стопанско разузнаване. Той пръв научава за победата при Ватерлоо, което му дава възможност чрез всевъзможни търговски манипулации да натрупа огромни богатства. Синовете му стават частни банкери от международен мащаб, финансирайки железопътни линии, застрахователни дружества и международни проекти. По това време Ротшилдовци вече са господарите и учителите на международния капитализъм.
«Парите са Бога на нашето време», казва философът Хайне", « а Ротшилд и синовете му са неговият пророк».
Повечето от европейските
държави и управления са зависели от банките на Ротшилд, специално англичаните.
През 1847 г. Ротшилд заемат пари на Ирландия във връзка с големия глад;
финансират Кримската война и дават средства на Англия да закупи половината от
Суецкия канал от Египет през 1876 г.
Оглавявана от Соломон Ротшилд Кредитанщалт Банк във Виена става главната депозитна банка на Австро-Унгария. Британската банка на Ротшилд финансира златните мини на Южна Африка.
След свършването на Наполеоновите войни през 1815 г. до началото на 20-то столетие Лондон е световен финансов център и най-богатият град. От цял свят прииждат богатства и пари в Лондон, тъй като се е смятало, че това е най-сигурното и доходно място за влагане на пари, както и за вземане на заеми. По това време депозитите в лондонските банки са 120 милиона лири съответно срещу
40 милиона лири в Ню Йорк, 13 милиона в Париж и 8 милиона в Германия.
По това време банкерите на Лондон са на най-голяма почит. Обикновено кредитът и доверието се предават по наследство от баща на син. Между многото банкери и търговци, установили се в Лондон, са и двамата синове на известния германски търговец на дрехи Йохан Беринг. Единият му син Франциск се е славел като един от най-великите банкери за времето си. След смъртта му в 1910 г. богатството му е около седем милиона лири. Фамилията Берингови също като Ротшилдови е имала достъп до британското управление, което многократно са финансирали. Докато Ротшилдови се ориентират към Европа, Берингови се насочват към Новия свят — Америка. Те финансират Ню Йоркската банка през 1823 г., щата Луизиана и много други щати, подпомагат американските жп линии и стават най-големите американски кредитори.
Към 1880 г. Беринговите доходи са били по-малки от тези на Ротшилд, но доверието на хората към фирмата им е по-голямо. Берингови отпускат огромни заеми на Аржентина, която към 1880 г. разцъфтява неимоверно бързо икономически и привлича много капитали и емигранти от Европа. Към 1890 г. обаче корумпираното аржентинско управление довежда страната до плачевно състояние. Всякакво доверие е загубено от страна на вносителите. Настъпва финансова катастрофа и Берингови фалират. Тази криза дава отражение в цял свят, но най-много пострадват лондонските вносители.
Много отдавна златото започва да играе първостепенна роля в стопанския и икономическия живот на държавата. Златното покритие на парите е от много голямо значение. Стойността на жълтия метал се е определяла от свободния пазар, т.е. от принципа на предлагане и купуване. Сега обаче ситуацията е съвсем друга. Стойността на златото не се определя вече от свободния пазар, а от петте най-големи световни търговци на злато. Два пъти дневно в Лондон в кабинета на Ротшилд и синовe се събират тези петима магнати и определят цената на златото, на която през този ден то ще се продава и купува.
Тъй като златото е било и е в доста ограничени количества, в хранилищата е почти невъзможно да се злоупотребява с него.
Всичко измислено от човека, може да бъде много ценно и полезно, ако се използва правилно, но може да стане и чудовищно.
Много непочтени магазинери, дори и владетели, умували как да се възползват. Един класически случай за това има между 1716 г. и 1722 г. във Франция. Той сложил началото на всички финансови манипулации, които се използват и съществуват до ден днешен.
Оглавявана от Соломон Ротшилд Кредитанщалт Банк във Виена става главната депозитна банка на Австро-Унгария. Британската банка на Ротшилд финансира златните мини на Южна Африка.
След свършването на Наполеоновите войни през 1815 г. до началото на 20-то столетие Лондон е световен финансов център и най-богатият град. От цял свят прииждат богатства и пари в Лондон, тъй като се е смятало, че това е най-сигурното и доходно място за влагане на пари, както и за вземане на заеми. По това време депозитите в лондонските банки са 120 милиона лири съответно срещу
40 милиона лири в Ню Йорк, 13 милиона в Париж и 8 милиона в Германия.
По това време банкерите на Лондон са на най-голяма почит. Обикновено кредитът и доверието се предават по наследство от баща на син. Между многото банкери и търговци, установили се в Лондон, са и двамата синове на известния германски търговец на дрехи Йохан Беринг. Единият му син Франциск се е славел като един от най-великите банкери за времето си. След смъртта му в 1910 г. богатството му е около седем милиона лири. Фамилията Берингови също като Ротшилдови е имала достъп до британското управление, което многократно са финансирали. Докато Ротшилдови се ориентират към Европа, Берингови се насочват към Новия свят — Америка. Те финансират Ню Йоркската банка през 1823 г., щата Луизиана и много други щати, подпомагат американските жп линии и стават най-големите американски кредитори.
Към 1880 г. Беринговите доходи са били по-малки от тези на Ротшилд, но доверието на хората към фирмата им е по-голямо. Берингови отпускат огромни заеми на Аржентина, която към 1880 г. разцъфтява неимоверно бързо икономически и привлича много капитали и емигранти от Европа. Към 1890 г. обаче корумпираното аржентинско управление довежда страната до плачевно състояние. Всякакво доверие е загубено от страна на вносителите. Настъпва финансова катастрофа и Берингови фалират. Тази криза дава отражение в цял свят, но най-много пострадват лондонските вносители.
Много отдавна златото започва да играе първостепенна роля в стопанския и икономическия живот на държавата. Златното покритие на парите е от много голямо значение. Стойността на жълтия метал се е определяла от свободния пазар, т.е. от принципа на предлагане и купуване. Сега обаче ситуацията е съвсем друга. Стойността на златото не се определя вече от свободния пазар, а от петте най-големи световни търговци на злато. Два пъти дневно в Лондон в кабинета на Ротшилд и синовe се събират тези петима магнати и определят цената на златото, на която през този ден то ще се продава и купува.
Тъй като златото е било и е в доста ограничени количества, в хранилищата е почти невъзможно да се злоупотребява с него.
Всичко измислено от човека, може да бъде много ценно и полезно, ако се използва правилно, но може да стане и чудовищно.
Много непочтени магазинери, дори и владетели, умували как да се възползват. Един класически случай за това има между 1716 г. и 1722 г. във Франция. Той сложил началото на всички финансови манипулации, които се използват и съществуват до ден днешен.
След смъртта на
«краля слънце» Людвик XIV в 1715 г., Франция е в пълен банкрут. Този френски
крал за разлика от другите не се стреми да постигне слава чрез войни. Неговата
мечта е да се запомни царуването му с великолепие и блясък, да изпъкне като
водач на френския класицизъм. Той действително успява да направи това, като
издига неимоверно много престижа на Франция във всяко отношение: не само като
политическа сила, но и като една от най-културните нации. Всичко това обаче той
постига с цената на икономическо и финансово разорение. След него задължението
на Франция е 3 милиарда ливри (приблизително толкова днешни франка).
Един осъден за убийство ирландец успява да избяга в Франция и да убеди френското управление, че е в състояние да спаси икономиката на Франция. По това време частни банки контролират снабдяването на страната с пари, в които е вложено съответното количество злато. Златото е било ограничено и не е било възможно да се издадат повече пари, отколкото е било златното покритие. Ирландецът на име Жан Лоу получава с кралски декрет изключителното право да снабдява държавата с пари. Той пуска в обращение повече пари, отколкото е действителното им златно покритие и по този начин в кратък срок изплаща задълженията на държавата. Всички го възхваляват като икономически гений, без да са наясно какво ще последва. Повечето пари, които той пуска в обръщение, като цяло намаляват действителната парична стойност. Управниците, както и Жан Лоу, се увличат и увеличават значително паричните знаци, което довежда до покачване на цените на стоките, услугите и въобще на всичко. Като последица — инфлация и икономическа криза. Жан Лоу избягва от Франция и държавата спира това фалшиво издаване на пари.
Друг начин, по който хората са ощетявани, са златните и сребърните монети. Дотолкова, доколкото скъпоценните метали са влагани в монетите на същата стойност, хората не са ощетени. Но частните банки и тези, които са имали и имат монопол над парите, започват да слагат в златото разни примеси като мед и други неценни метали, което намалява действителната стойност на парите и така банките забогатяват неимоверно много за сметка на хората.
Ранната Римска империя е практикувала същата система. Първите им монети съдържат 60% чисто сребро, след което в следващите 60 години в техните парични знаци има само остатъци от сребро. Те навлизат в обръщение и заместват парите.
Друг начин на инфлация се предизвиква, когато държавата прибере всички златни и сребърни монети, като ги замести с монети от много евтини метали като мед, алуминий и други. Такъв е случаят в САЩ при администрацията на Линдън Джонсън. Същото е и с банкнотите, които, както и монетите, нямат никакво златно покритие. Щатите са имали златно покритие на парите си до април 1933 г., когато президентът Рузвелт нарежда всички американци да предадат собственото си злато и златни монети на Федералния резерв, който ги заплаща с книжни банкноти. Законът за непредадено злато на банките е предвиждал 10 хиляди долара глоба и десет години затвор. След като по-голямата част от златото е прибрана, през същата година президентът Рузвелт девалвира долара, заявявайки, че държавата трябва да закупи същото злато от Федералния резерв на по-високи цени. Това ще рече, че банкнотите, които хората току-що са получили, са вече обезценени с около 30%, а така нареченият «Федерален резерв» с помощта на президента само за пет месеца ще спечели огромни суми. Същото е и със среброто. Рузвелт удвоява стойността му и неговият помощник и пръв приятел Бернард Барух, който контролира 1/3 от световното снабдяване със сребро, се възползва богато от тази услуга на президента. Мотивът е да се подпомогнат сребърните мини в Америка.
Председателят на банковия комитет в Конгреса Луис Мак Фаден официално обвинява изземането на златото като акция, специално подготвена в полза на международните банки. Тъй като конгресменът е бил достатъчно авторитетен и силен да унищожи тази сделка, след два несполучливи опита за убийство в деня на дебатите в Конгреса той пада на катедрата и умира, предполага се от отравяне.
Не е за предпочитане да се инвестира в злато, тъй като държавата винаги може да го вземе по напълно законен път. В САЩ, както и в много други държави, съществува закон, който дава право на държавата в случай на нужда да събира златото на гражданите.
Държавата има силата също така да предизвиква свръхинфлация, като пусне в обръщение извънредно много книжни пари. Такъв е случаят в Германия след Първата световна война. Напечатвайки огромно количество банкноти, Германия унищожава стойността на марката. Главната причина за това са наложените им репарации от Версайския договор—269 милиарда златни марки, които е следвало да бъдат платени с четиридесет и двегодишни вноски.
През 1923 г. Райхсбанк пуска в обръщение 93 квинтилиона книжни марки. Това предизвиква астрономическото повишаване на цените на пазара: едно яйце достига 80 милиарда марки, а един килограм картофи — 100 милиарда марки.
Тази страшна инфлация довежда и Хитлер на власт. Народът, изпаднал в много тежко положение, търси някакво спасение. Хитлер, един от кандидатите за властта, обещава, че ще спре веднага инфлацията и че ще се справи с репарациите, наложени от Версайския договор.
Свръхинфлацията в Германия почти е унищожила средната класа, която е болшинството. Тя именно подкрепя Хитлеровото идване на власт най-вече заради неговите обещания.
Един осъден за убийство ирландец успява да избяга в Франция и да убеди френското управление, че е в състояние да спаси икономиката на Франция. По това време частни банки контролират снабдяването на страната с пари, в които е вложено съответното количество злато. Златото е било ограничено и не е било възможно да се издадат повече пари, отколкото е било златното покритие. Ирландецът на име Жан Лоу получава с кралски декрет изключителното право да снабдява държавата с пари. Той пуска в обращение повече пари, отколкото е действителното им златно покритие и по този начин в кратък срок изплаща задълженията на държавата. Всички го възхваляват като икономически гений, без да са наясно какво ще последва. Повечето пари, които той пуска в обръщение, като цяло намаляват действителната парична стойност. Управниците, както и Жан Лоу, се увличат и увеличават значително паричните знаци, което довежда до покачване на цените на стоките, услугите и въобще на всичко. Като последица — инфлация и икономическа криза. Жан Лоу избягва от Франция и държавата спира това фалшиво издаване на пари.
Друг начин, по който хората са ощетявани, са златните и сребърните монети. Дотолкова, доколкото скъпоценните метали са влагани в монетите на същата стойност, хората не са ощетени. Но частните банки и тези, които са имали и имат монопол над парите, започват да слагат в златото разни примеси като мед и други неценни метали, което намалява действителната стойност на парите и така банките забогатяват неимоверно много за сметка на хората.
Ранната Римска империя е практикувала същата система. Първите им монети съдържат 60% чисто сребро, след което в следващите 60 години в техните парични знаци има само остатъци от сребро. Те навлизат в обръщение и заместват парите.
Друг начин на инфлация се предизвиква, когато държавата прибере всички златни и сребърни монети, като ги замести с монети от много евтини метали като мед, алуминий и други. Такъв е случаят в САЩ при администрацията на Линдън Джонсън. Същото е и с банкнотите, които, както и монетите, нямат никакво златно покритие. Щатите са имали златно покритие на парите си до април 1933 г., когато президентът Рузвелт нарежда всички американци да предадат собственото си злато и златни монети на Федералния резерв, който ги заплаща с книжни банкноти. Законът за непредадено злато на банките е предвиждал 10 хиляди долара глоба и десет години затвор. След като по-голямата част от златото е прибрана, през същата година президентът Рузвелт девалвира долара, заявявайки, че държавата трябва да закупи същото злато от Федералния резерв на по-високи цени. Това ще рече, че банкнотите, които хората току-що са получили, са вече обезценени с около 30%, а така нареченият «Федерален резерв» с помощта на президента само за пет месеца ще спечели огромни суми. Същото е и със среброто. Рузвелт удвоява стойността му и неговият помощник и пръв приятел Бернард Барух, който контролира 1/3 от световното снабдяване със сребро, се възползва богато от тази услуга на президента. Мотивът е да се подпомогнат сребърните мини в Америка.
Председателят на банковия комитет в Конгреса Луис Мак Фаден официално обвинява изземането на златото като акция, специално подготвена в полза на международните банки. Тъй като конгресменът е бил достатъчно авторитетен и силен да унищожи тази сделка, след два несполучливи опита за убийство в деня на дебатите в Конгреса той пада на катедрата и умира, предполага се от отравяне.
Не е за предпочитане да се инвестира в злато, тъй като държавата винаги може да го вземе по напълно законен път. В САЩ, както и в много други държави, съществува закон, който дава право на държавата в случай на нужда да събира златото на гражданите.
Държавата има силата също така да предизвиква свръхинфлация, като пусне в обръщение извънредно много книжни пари. Такъв е случаят в Германия след Първата световна война. Напечатвайки огромно количество банкноти, Германия унищожава стойността на марката. Главната причина за това са наложените им репарации от Версайския договор—269 милиарда златни марки, които е следвало да бъдат платени с четиридесет и двегодишни вноски.
През 1923 г. Райхсбанк пуска в обръщение 93 квинтилиона книжни марки. Това предизвиква астрономическото повишаване на цените на пазара: едно яйце достига 80 милиарда марки, а един килограм картофи — 100 милиарда марки.
Тази страшна инфлация довежда и Хитлер на власт. Народът, изпаднал в много тежко положение, търси някакво спасение. Хитлер, един от кандидатите за властта, обещава, че ще спре веднага инфлацията и че ще се справи с репарациите, наложени от Версайския договор.
Свръхинфлацията в Германия почти е унищожила средната класа, която е болшинството. Тя именно подкрепя Хитлеровото идване на власт най-вече заради неговите обещания.
В началото на
нашето столетие американският работник плаща много малки данъци и живее почти
без задължения. В момента данъците и задълженията му са около три-четвърти от
дохода. Когато се говори за американците и хората от западните страни, въображението
е голямо. Такова беше и моето, такова е и на повечето живеещи в източните
страни. Действителността обаче е друга и то много по-печална. Всеки се бори за
извънредни работни часове. Децата още от ранна възраст работят като
вестникоразпространители или в земеделските ферми. Учениците и студентите
работят и се издържат сами. Не срещнах американец, който да не е длъжник, било
за колата си, за къщата си или на кредитните си карти. Всичко това се дължи на
настоящата заемно-парична система. Какво всъщност представлява тази система?
Парите се създават от човека. Създава се нещо от нищо. Един къс хартия почти
без никаква стойност се напечатва с различни цифри. Той ни дава възможност да
купим кола, дори къща в зависимост от големината на напечатаната цифра. Тези,
които създават парите, фактически печелят неимоверно много в сравнение с
обикновения американец, на когото средната печалба или чист доход е около 5%,
докато печалбата на производителите на пари е неограничена. Костуемата стойност
на една банкнота (хартия и напечатването) от един долар или от 10 000 долара е
не повече от 1—2 цента.
"Паричната
система е не само крайно необходима, но е немислимо едно цивилизовано общество
да живее без нея. Би било невъзможно да се развие каквато и да е индустрия без
пари. Земеделските стопанства, отделните семейства или отделната личност биха
живели строго ограничени, биха произвеждали блага само за себе си. Никой не би
произвеждал повече, защото няма какво да го прави. Функционирането на каквото и
да е управление би било немислимо. Без паричната система ще трябва да се върнем
с хиляди години назад и да живеем така, както са живели отделни племена. Парите
са потенциалът на цивилизованото общество. Ако парите се премахнат или
обращението се намали, резултатите биха били катастрофални. Получава се
депресия."
Това ни се
внушава от монетарната система постоянно и много настойчиво!!! Такава депресия
бе създадена изкуствено в Щатите през 1930 г. от банкерите. През това време на
САЩ нищо не липсваше. Индустрията беше на много високо ниво, имаше плодородни
ферми, прекрасна жп система, съществуваше една от най-добрите комуникационни
системи в света, използуваща телефона, телетипа, радиото и много добре
функционираща държавна пощенска система, незасегната от военните опустошения.
Единственото нещо, което е липсвало на САЩ през 1930 г., е редовното и достатъчно снабдяване с пари, необходими за размяна и търговия. Тъй като банките прибират всичките пари и не ги пускат в обръщение, цялата търговия спира. Фабриките не са в състояние да продават продукцията си, тъй като населението няма никакви пари. Работниците са освободени от работа. Получава се най-страшната безработица, която Щатите помнят. Отговорът и оправданието на банкерите е било само едно: «Времената са тежки и няма пари.»
Тъй като хората не разбират тази експлоататорска система те се оставят да бъдат жестоко ограбени. Хиляди фермерски имоти са експроприирани от банките заради това, че фермерите не са в състояние да изплащат вноските на взетите от тях заеми. Повечето от хората загубват всичките си имоти и спестявания.
Същите тези банки, които сами печатат парите, а казват, че няма такива, само след няколко години пускат в обръщение милиарди долари и подготвят Втората световна война.
Само за няколко години САЩ преминават от едната крайност към другата, от безработица и пълен застой — към пълен капацитет на военната продукция. Докато фермите не могат да произвеждат храна за населението, фабриките започват да произвеждат в големи количества военни униформи и боеприпаси. Внезапното пускане на парите в обръщение изменя коренно живота. Фермерите започват да продават продукцията си, фабриките организират работата на няколко смени, отново се задействат мините. Край на депресията. Истината излиза наяве — липсата на пари, причинена от банките, е предизвикала депресията.
Този и още много други примери доказват, че парите трябва да се създават и контролират само от държавата, която единствено защитава интересите на поданиците си.
В САЩ случаят е точно обратен. Парите се създават и контролират от Федералния резерв, който не е нищо друго, освен една частна организация.
****Единственото нещо, което е липсвало на САЩ през 1930 г., е редовното и достатъчно снабдяване с пари, необходими за размяна и търговия. Тъй като банките прибират всичките пари и не ги пускат в обръщение, цялата търговия спира. Фабриките не са в състояние да продават продукцията си, тъй като населението няма никакви пари. Работниците са освободени от работа. Получава се най-страшната безработица, която Щатите помнят. Отговорът и оправданието на банкерите е било само едно: «Времената са тежки и няма пари.»
Тъй като хората не разбират тази експлоататорска система те се оставят да бъдат жестоко ограбени. Хиляди фермерски имоти са експроприирани от банките заради това, че фермерите не са в състояние да изплащат вноските на взетите от тях заеми. Повечето от хората загубват всичките си имоти и спестявания.
Същите тези банки, които сами печатат парите, а казват, че няма такива, само след няколко години пускат в обръщение милиарди долари и подготвят Втората световна война.
Само за няколко години САЩ преминават от едната крайност към другата, от безработица и пълен застой — към пълен капацитет на военната продукция. Докато фермите не могат да произвеждат храна за населението, фабриките започват да произвеждат в големи количества военни униформи и боеприпаси. Внезапното пускане на парите в обръщение изменя коренно живота. Фермерите започват да продават продукцията си, фабриките организират работата на няколко смени, отново се задействат мините. Край на депресията. Истината излиза наяве — липсата на пари, причинена от банките, е предизвикала депресията.
Този и още много други примери доказват, че парите трябва да се създават и контролират само от държавата, която единствено защитава интересите на поданиците си.
В САЩ случаят е точно обратен. Парите се създават и контролират от Федералния резерв, който не е нищо друго, освен една частна организация.
С 540-годишна история, най-старата банка на планетата - италианската Monte dei Paschi di Siena днес е поставена на колене пред финансовата и икономическа криза.
Затова Информационна Агенция Икономика реши да потърси някои любопитни факти около създаването и развитието на финансовата институция "родена" преди Америка.
Monte dei Paschi di Siena, наричана фамилиарно "il Monte" е основата през далечната вече 1472 г. с покровителството на Република Сиена - тогава град-държава, а днес италианско градче с около 50 хил. жители. Официалната дата на създаване е 27 февруари. Учредяването е станало с решение на Генералния съвет на Републиката, а целта на банката е била да предоставя заеми на "бедни и нещастни или нуждаещи се лица". Лихвата е била минимална.
При основаването банката се превръща в наследник на средновековните банкови традиции в Сиена, разработвайки ефикасна система за кредитиране и подпомагане на местната икономика.
Общественият характер на финансовата институция е потвърден от реформа през 1624 г., след която банката вече е съставена от прогресивни структури. По повод на реформата Великия херцог Медичи предоставя на вложителите в банката държавни гаранции за депозитите им, като ги обвързва с приходите от държавните пасища в Maremma. Именно от "Paschi" идва и името на финансовата институция. Медичи решава институцията да се управлява от 8 граждани, принадлежащи към аристокрацията.
От тази основа Monte Dei Paschi е в състояние да консолидира и да увеличи банковата си дейност през ХVII и ХVIII век. Реформата помага за значителното разширяване на бизнеса веднага след обединението, но най-вече през изминалия ХХ век.
Бурно е развитието и през ХIХ век. През 1833 г., когато Наполеон пада от власт се налага пълна реорганизация на банката и тя се трансформира в спестовна каса.
Monte Dei Paschi успява да премине невредима през банковите скандали в края на ХIХ век и през 1910 г. тя става втората по големина сред спестовните банки в Италия - с клонове във Флоренция, Ливорно, Лука и още 17 града.
Последващото разширяване на дейността на банката на италианска територия и засиленото присъствие на международните финансови пазари водят до нова ера в историята на Monte Dei Paschi. Финансовата институция все повече започва да прилича на холдинг.
През 1995 г., със заповед на министъра на финансите, банката е преобразувана в корпорация с името Banca Monte dei Paschi di Siena.
От юни 1999 г. акциите на Monte Dei Paschi се тъгуват на италианската фондова борса, а само няколко месеца след качването им - от септември 1999 г. книжата са част от най-представителния индекс на пазара - FTSE MIB.
Днес банката
има 1900 клона в Италия и е третата по големина на Апенините, след UniCredit и
Intesa Sanpaolo.
Преди 350
години Швеция е първата страна в Европа, която официално въвежда книжните пари.
Това е революционна промяна по онова време. Сега Швеция е на път да се превърне
в първата страна в Европа, която се отказва напълно от парите в брой.
В момента кешовите разплащания са само 20%.
За сравнение в САЩ, където съществуват редица услуги като Venmo, Apple Pay,
Google Wallet и PayPal, трансакциите в брой са 46%. А в България над 80% от
всички плащания са в кеш.Например от кметството в Стокхолм обявиха, че той ще е сред първите в света градове с мобилна 5G мрежа до 2020 г. Планира се тя да има покритие и в голяма част от Швеция.
Революцията в разплащанията обаче беше осъществена чрез софтуерно приложение, наречено „Суиш“ (Swish). То движи парите мигновено между банковите сметки на потребителите, като всичко необходимо за целта е телефонен номер. Вече почти половината от шведите го ползват. Дори малките магазини и просяците по улиците на Стокхолм приемат „суишване“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар