Анкета - ученици
Пресиян Не изнесе доклад на тема Индексни, Взаимни фондове и Форекс-търговия на 29.02.16
Силвена направи презентация на тема Уорън Бъфет на 26.02.16.
____________________________________________________________________________
Силвена направи презентация на тема ОПЕК на 13.11.15.
Пресиян направи презентация на тема банката на БРИКС на 04.11.15

Контролно върху безналични плащания и нови думи - на 21.10.2015

Николай представи презентация на тема Рей Крок (McDonalds) на 28.10.15г.

Пресиян представи презентация на тема Bit coin на 02.10.15г. в час по ОТТП

Правила за презентации:
http://research.bfu.bg:8080/jspui/bitstream/123456789/429/1/BFU_MK_2013_T_I_Dineva.pdf
http://aula.bg/PowerPoint-sazdavane-na-foto-album-s-powerpoint#00:10:50

Входно ниво - на 25.09.2015г.
*****************************************************************************

ФОРМИ НА БАНКОВИ КРЕДИТИ

1. В зависимост от срока на предоставяне на кредити те се подразделят на:

Краткосрочни банкови кредити;
Дългосрочни банкови кредити.
Полични

1.1 Краткосрочните банкови кредити са със срок до 1 година. Те са необходими за формиране главно на оборотния капитал на фирмите, за придобиването на краткотрайни активи-суровини, материали или стоки, необходими им за да извършват нормално своята стопанска дейност.

Следва да се отбележи факта, че рискът за търговските банки при предоставянето на краткосрочни кредити е по-малък от този при дългосрочните. Именно за това при тях се допуска липсата на обезпечение. В същото време срещу лични гаранции- поръчителства се отпускат само за кредити със срок до една година.

Понастоящем банките предлагат широк набор от краткосрочни кредити. Техният относителен размер възлиза на 50% от всички бизнес-кредити.

Краткосрочни кредити са: Ломбарден (варантен, стендбай-крредит), Акредитивен, Контокорентен (овърдрафт, револвиращ),

1.2 Дългосрочните кредити се отпускат от търговските банки за срок по-голям от една година и в повечето случаи служат за финансирането на определени инвестиционни проекти, предприети от стопанските и нестопанските организации.

Дългосрочни кредити са: Ипотечен, Инвестиционен

1.3 Поличен (акцептен, авалов (при тях обект на кредита е платежоспособността на банката, а не пари), сконтов, рамбурсен (при международно търговски сделки)

2. Технология на кредитирането

1 етап – Подготовка за кредит. Включва:

Предварителен разговор и консултация.
Предоставяне на документи.

2 етап - Анализ на кредитоспособността на кредитоискателя. Включва:

Проверка и събиране на допълнителна информация за клиента
Анализ и оценка на кредитоспособността и финансовата стабилност на клиента
Оценка на обезпечението
Оценка на рисковете (видове риск: кредитен, лихвен, инфлационен, валутен)
Изготвяне на доклад от кредитния инспектор
Решение за отпускане на кредита и уведомяване на клиента

3 етап – Сключване на кредитна сделка и контрол по изпълнението

Окончателно уточняване на условията по кредита
Сключване на кредитната сделка
Регистриране на кредита и обезпечението
Предоставяне на средствата за ползване
Съставяне на паспорт на кредита
Контрол на кредитната сделка
Погасяване на кредита / Събиране на вземанията

***

Банково кредитиране

1. Определение „Кредит“: От юридическа гледна точка кредитът се представя като двустранна сделка, свързана с предоставянето на пари или материални ценности на възвръщаема основа за определен срок, т.е. срещу връщане на тяхната равностойност след изтичането на съответния период в заместими блага.

Думата „кредит“ идва от латинската “credo” (вяра), което означава, че в кредитирането съществена роля играе доверието между субектите на кредитния процес.

Кредитирането е основна дейност на банките - от една страна те акумулират свободните парични ресурси на предприятията и населението и от друга страна ги предоставят за ползване под формата на различни видове заеми. Банката осъществява конкретно вложение на средства, но не безвъзмездно, а с лихва за определен срок и с определен срок на възвращаемост. Всичко това дава основание банковата кредитна операция да се характеризира като активна банкова операция.

2. Икономически предпоставки за ползването на кредит

· Състояние на икономиката

· Жизнено равнище и доходи на населението

· Разнообразие на кредитни продукти

· Изгодни условия по кредитирането (лихви, такси и комисионни)

3. Принципи при кредитирнето

· Целева ориентация (ползване по предназначение)

· срочност на предоставения кредит;

обезпеченост на кредита;
възвръщаемост (интерес/обезпечение/ в кредитополучателя да изпълни своите задължения
законосъобразност
балансираност (взаимна изгода на страните)

4. Класификация на банковите кредити

а) В зависимост от срока на ползване и издължаване банковите кредити биват:
- краткосрочни кредити до 1 година. Обикновенно такива са: менителничият, ломбардният, контокорентният и др., които се използват за оборотни нужди.

- средносрочни от 1 до 5 години
- дългосрочни кредити-Имат предимно инвестиционно приложение и се обезпечават обикновено чрез ипотека.
б) Според обезпечеността си банковите кредити биват:
- необезпечени кредити-Наричат се още непокрити или кредити на доверие. Те се отпускат на сигурни, стабилни и добре познати клиенти. При тях обаче кредитния риск за банката е голям.
- обезпечени (покрити) кредити се отпускат срещу вещни обезпечения и гаранции. Обезпечение се изисква, когато длъжникът не притежава достатачна платежоспособност или е непознат клиент.

- частично обезпечени
в) Според целта, предназначението или използването им, банковите кредити могат да се разглеждат още като:
- потребителски кредити, насочени към покриването на колективни потребности или към удовлетворяване на дълготрайни потрености на конкретно физическо лице.
- предприемачески - кредити с производствено предназначение: кредити за оборотни активи; кредити за инвестиции.

- гаранционни кредити – косвени, при които банката, чрез своята ликвидност, гарантира изпълнение на задълженията на свой клиент

г) Според отрасъла:

кредит за строителство, за търговия, транспорт, селско стопанство, лека и тежка промишленост и др.

д) Според условията на отпускане

-пряк (кредита се предоставя в парична форма)

-косвен ( банката гарантира плащане чрез своята ликвидност)

е) Според начина на усвояване

- открит (усвояването става на траншове)

- закрит (усвояването става на веднъж)

ж) В зависимост от субекта на кредитиране могат да се разграничат:
- кредити на физически лица, които се използват както за потребителски или консумативни нужди, така и за производствени нужди.
- кредити на юридически лица, които могат да се обособят в две основни подгрупи: юридически лица с характер на стопански предприятия; юридически лица с характер на нестопански организации.

з) Според външноикономическата дейност

- кредити по вноса

- кредити по износа

и) Според начина на определяне на лихвата

- с фиксирана лихва

- с плаващ лихвен процент

Погасяването на заема се извършва въз основа на предварително изготвен погасителен план. В него се посочва сумата и падежа на погасителните вноски от главницата на падежа. В ситуации, при които кредитополучателя не е в състояние да издължи погасителните вноски и лихвата на падежа, се преминава към начисляването на наказателна лихва по неиздължения размер на заема.

3. В зависимост от срока на предоставяне на кредити те се подразделят на:

Краткосрочни банкови кредити;
Дългосрочни банкови кредити.

3.1 Краткосрочните банкови кредити са със срок до 1 година. Те са необходими за формиране главно на оборотния капитал на фирмите, за придобиването на краткотрайни активи-суровини, материали или стоки, необходими им за да извършват нормално своята стопанска дейност. В същото време краткосрочните банкови кредити могат да се използват и за финансиране създаването на дълготрайни материални активи-строителство на сгради, покупка на машини, съоръжения и други, но единствено и само в случаите когато кредитоискателите реализират доходи от странични дейности.

Краткосрочни кредити са: Ломбарден, Акредитивен, Сконтов

3.2 Дългосрочните кредити се отпускат от търговските банки за срок по-голям от една година и в повечето случаи служат за финансирането на определени инвестиционни проекти, предприети от стопанските и нестопанските организации.

Дългосрочни кредити са: Ипотечен, Инвестиционен

Други видове кредити са:

Контокорентен (овърдрафт, револвиращ),

Поличен (акцептен, авалов, рамбурсен – при тях обект на кредита е платежоспособността на банката, а не пари)

4. Технология на кредитирането

1 етап – Подготовка за кредит. Включва:

Предварителен разговор и консултация.

ü Предоставяне на документи.

2 етап - Анализ на кредитоспособността на кредитоискателя. Включва:

Проверка и събиране на допълнителна информация за клиента

Анализ и оценка на кредитоспособността и финансовата стабилност на клиента

Оценка на обезпечението

Оценка на рисковете (видове риск: кредитен, лихвен, инфлационен, валутен)

Изготвяне на доклад от кредитния инспектор

Решение за отпускане на кредита и уведомяване на клиента

3 етап – Сключване на кредитна сделка и контрол по изпълнението

Окончателно уточняване на условията по кредита

Сключване на кредитната сделка

Регистриране на кредита и обезпечението

Предоставяне на средствата за ползване

Съставяне на паспорт на кредита

Контрол на кредитната сделка

Погасяване на кредита / Събиране на вземанията

***

Валутни сделки на търговските банки

1. Банките и валутният пазар

На валутния пазар доминиращо място заемат банките. Банките са естествен посредник между търсенето и предлагането на чуждестранна валута. Основната им задача е да улесняват клиентите при обмяната на една валута за друга, както и да извършват плащания по търговски и финансови операции.

В резултат на растежа на международната търговия и либерализирането на капиталовите потоци обемът на валутните операции на банките нараства много бързо в периода от 60-те до началото на 70-те години. След въвеждането от 1973 г. на плаващи валутни курсове това нарастване се увеличава главно по причина на извършваните от тях спекулативни операции при резки колебания на цените и обемите на търгуващите се валутни инструменти.

Повечето междубанкови валутни операции се осъществяват на международния валутен пазар на едро. На него основните банки–парични центрове търгуват помежду си. Валутният пазар може да се раздели на два сегмента: спот и срочен пазар.

2. ВАЛУТНИ СДЕЛКИ

На междубанковия валутен пазар се извършват следните видове сделки:

· касови(spot),

· срочни (forward)

· комбинирани (swap) сделки.

На валутните борси се осъществяват и срочните контракти – futures/фючърсни/ и option /опционни/

Най-популярните валутни сделки са касовите или спот операциите. При тях договорената валута се доставя незабавно в рамките до два дни след сключването на сделката.

Осъществяването на спот сделката преминава през два етапа. На първия етап се уреждат взаимоотношенията между клиенти и обслужващите ги местни банки, а на втория етап - взаимоотношенията между местните и чуждестранните банки, които участват в операциите.

На първия етап клиентът трябва да даде нареждане до банката за извършване на валутната операция. Формата на нареждането зависи от вида на валутната сделка, а тя може да изразява: покупка на валута, продажба на валута, превръщане на една валута в друга, търговско или нетърговско плащане. При търговски плащания клиентът депозира в банката платежни документи за превод в зависимост от използваната форма на плащане – акредитив, документарно инкасо, свободен превод и др. При нетърговските плащания се попълват специално регламентирани формуляри, реквизитите на които зависят от вида на валутния разход. При покупка и продажба на валута клиентът получава от банката бордеро, необходимо за осчетоводяване на операцията или за митническа проверка при излизане извън страната. При получени преводи от чужбина бенефициентът получава авизо за това от банката.

На втория етап се уреждат международните междубанкови платежни отношения чрез дебитиране и кредитиране на сметки, които банките взаимно си откриват. Тези плащания са елемент на кореспондентските отношения между банките, които се осъществяват на основата на сключени междубанкови кореспондентски споразумения, в които се договарят вида и сумите на валутните средства, съхранявани по кореспондентските сметки, размера на лихвата, възможности и условия за овърдрафт и др.

По-сложни за осъществяване са срочните (форуърд) валутни сделки, при които условията на сделката и главно курсът се договаря в един момент, а доставката и самата размяна на валутата се прави в договорен бъдещ момент. За форуърдна се счита всяка сделка, плащането по която отстои на повече от 2 работни дни напред в бъдещето. В момента на договаряне форуърдният курс се фиксира и не подлежи на промяна независимо от измененията в спот курса. При международната търговия и при международните финансово-кредитни отношения често възникват вземания и задължения, които трябва да се уреждат след определен срок. Те са резултат на отсрочени стокови плащания и на разнообразни форми и методи на кредитни отношения. В тези случаи и платците, и бенефициентите искат да знаят при какъв валутен курс ще получат и платят валутата с цел да установят финансовите резултати от сделките си. За тази цел партньорите предварително договарят валутния курс, по който ще се разплатят при настъпване на момента на плащането. На тази основа възникват срочните валутни курсове, които се отличават от курса на деня, в който се сключва договорът. Основният мотив за извършването на такива операции е осигуряването на бъдеща продажба или покупка на валута по предварително договорен курс. С това се цели да се избегне или намали рискът от неблагоприятно развитие на текущия валутен курс към момента на самата размяна на валутата.

Банките предлагат на своите клиенти и сключват помежду си на междубанковия пазар и трети вид срочни сделки, наричани “суап”. Те изразява комбиниране на касова с обратна форуърдна операция. Тези сделки представляват покупка спот на валута и едновременната й продажба форуърд или обратно, продажба спот с едновременна покупка форуърд. И в този случай мотивът за осъществяването на суап сделките е предпазването от риска да се реализират загуби от промяна на валутния курс във времето. Разликата между форуърд сделките и тези срочни сделки е в това, че първите се използват за предпазване от валутен риск главно от вносителите и износителите на стоки и услуги, а вторите – за покриване на валутен риск при международното движение на капитали и главно краткосрочни.

На валутните борси могат да се се извършват още два вида срочни валутни сделки: едната се нарича “фючърс”, вторатата – “опционна”.

Фючърсът е подобна на форуърд операцията, но за разлика от последната се сключва при стандартни условия. Двете страни във валутните операции купуват и продават стандартни суми от определени валути на предварително договорени бъдещи дати. Фючърсите са финансов договор, задължаващ купувача да закупи актив (или продавачът да продаде актив), като стока или финансов инструмент, на предварително определена дата, количество и цена. Фючърсните договори са стандартизирани и търговията се извършва на фючърсни борси.

Опционната сделка, за разлика от форуърда и фючърса, е срочна сделка, която дава на една от страни във валутната сделка правото да избере дали да изпълни сделката или да се откаже от изпълнението й. Опцията е договор, който дава право на купувача /но не и задължението/, да купи или продаде даден актив (суровини, ценни метали, акции, валути, индекси и т.н.) на дадена цена и с определен падеж. Купувачът, за да купи правото на опция, заплаща на продавача определена премия при сключването на опционния договор. В случай, че откаже да изпълни сключената сделка, купувачът губи премията. В този случай право на избор /опцията/ е само на купувача. Продавачът е длъжен да изпълни контракта при положение, че купувачът иска това. Следователно рискът от промяната на валутния курс се поема от продавача и именно за това той получава премия при сключването на договора. При опционен контракт “продава” /“пут”/ продавачът купува правото на опция, заплаща опционната премия, която губи при отказ да изпълни контракта при намаляване на валутния курс. В този случай рискът от промяна на валутния курс се поема от купувача, който получава премията при сключването на договора.

ВАЛУТЕН КУРС

1.Котировки на валути

Валутният пазар обхваща най-общо организацията на валутната търговия.

Цената по която се купува и продава валутата на валутния пазар е валутния курс.

Котировките са две:

“купува”(англ. bid, bid price);
“продава”(англ. offer, offer price, ask, ask price, asking price).

Разликата между двете котировки се нарича “Марж”/”Спред”/, а средната им аритметична – “Среден курс”.

Пряка котировка- цената за единица чужда валута се изразява в определена сума местни парични единици;

Например:

Курсът лев/долар

1щ.д.= 1.76лв. “купува” и 1.81 лв.”продава”

Косвена котировка – изразяване на пряката котировка реципрочно

Например :

Курсът долар/лев

1лв.=0.57щ.д (1/1.76).”купува” и 0.55 щ.д.(1/1.60)”продава” При косвената котировка курс”купува” е по-голям от курс”продава”.

2.Валутни курсове

2.1 Пазарен валутен курс – формира се според съотношението търсене-предлагане.
Той бива:
- Номинален валутен курс - цената на една валута, изразена в единици от друга валута, без каквато и да е връзка с нейната покупателна възможност за стоки и услуги. Валутният курс може да бъде представен в пряко или косвено изражение.

- Реален валутен курс - е номиналният валутен курс между две страни, коригиран с относителните цени между тях. Той е свързан с покупателната сила на паричните единици и изразява реалното обезценяване или поскъпване на една валута.

- Ефективен валутен курс е средният курс на дадена валута към кошница от валути (например валутите на главните търговски партньори на дадена страна).

- “Пресечен” /”крос”/ курс- сделката се извършва посредством трета валута, а не пряко между валутите на двете държави – страни в сделката:

Например : Сделка между България и Турция, която се разплаща в щатски долари

Крос курс(Б/Т) = лев/долар: лира/долар

2.2 В зависимост от валутната система

- фиксиран – например лев-евро, златен стандарт / В периода от 1870 до 1944 г., в света е съществувал общ фиксиран валутен курс. Всички валути са били прикрепени към цената на злато/

- променлив/плаващ курс - Плаващият валутен курс, за разлика от фиксирания такъв, се определя на пазарен принцип от съответното търсене и предлагана на международните валутни пазари за съответния ден.

2.3 В зависимост от вида на валутните сделки

-спот курс – курс при незабавна доставка на валута

-срочен курс – курс по срочните валутни сделки

3. Валутни позиции

“Дълга открита позиция”- сумата в чужда валута, която банката е купила в повече, отколкото е продала към всеки отделен момент. Тази позиция е изложена на риск от понижаване на курса на чуждата валута.

“Къса открита позиция” – сумата на продадената валута е по-голяма от сумата на купената валута. Тази позиция е изложена на риск от повишаване на курса на чуждата валута.

Валута

Кодът на валутите се състои от три букви: Първите две означават страната, а последната – наименованието на валутата: USD, GBP и т.н. Валутите също имат символни означения: $, ₤

Видове валута

Според възможностите за обмяна

1. Конвертируеми със следните характерни белези:

o Да може да се използват за всички плащания и цели

o Да може да се обменят за всяка друга валута без ограничение и в съответствие с определен валутен курс.

o Да може да се прилагат без ограничение по отношение на субектите резиденти / местни лица /, а нерезиденти / чуждестранни лица/

2. Частично или непълно конвертируеми валути ако съществуват ограничения по един от двата показателя / резиденти и нерезиденти / или по обекти /текущи плащания или капиталови операции/, то валутите са частично конвертируеми. Ако ограниченията са всеобщи, т.е по всички ограничения, валутите са неконвертируеми.

3. Свободно използвани валути тези валути, които имат най-широко използване в международната валутна практика, влизат във валутните резерви на страните, най-предпочитани са за базисни валути и за международни трансфери, т.е имат международно признат статут на международно сметно платежно и резервно средство

Според държавата емитент:

национална валута — емитира се от националната банка на съответната държава и играе ролята на законно платежно средство в рамките на тази държава (български лев и др.)

международна валута — емитира се от националната банка на дадена държава но може да се използва като платежно средство в други държави (щатски долар, британска лира, японска йена и др.)

колективна валута — използва се като официално платежно средство в няколко държави (Евро, Специални права на тираж(СПТ)* )

* СПТ са колективна валутна единица, чийто обменен курс се определя от МВФ. Валутната кошница от дек.2015г. съдържа следните валути: USD, EUR, GBP, JPY, RMB (китайски юан))

***

РИСКОВЕ ПРИ МЕЖДУНАРОДНИТЕ ТЪРГОВСКИ СДЕЛКИ

1. Видове риск

Вид риск	описание	гаранция
Търговски риск	обуславя се от вероятността за некоректно поведение и не надлежно изпълнение на задълженията от страна на партньорите по сделките.	Документарен акредитив Банкова гаранция
Фирмен риск	Неизпълнение на задължението поради обявяване в несъстоятелност	Потвърден акредитив Авалиране на трата
Политическия риск	Загуби поради извънредни мерки на властта (безредици, военно положение)	Форфетинг Потвърден акредитив
Валутен риск	загуба поради невъзможността да се предвиди колебание във валутните курсове, както и валутната политика на съответното правителство.	Хеджиране Валутен кредит
Трансферен риск	Невъзможност на банките или държавните органи да извършат международните трансферни плащания.	Форфетинг Потвърден акредитив
Социален риск	Възможни стачки във фирмите – страни по сделките, митниците и банките, свързани с изпълнение на търговския договор	Форфетинг Потвърден акредитив
Кредитен риск „del credere”	Неплатежоспособност на длъжника, гарантите и поръчителите по търговската сделка	Банкова гаранция Банков авал Неотменяем акредитив
Транспортен риск	Загуба в следствие на невъзможността да се предвиди със сигурност повреждане или погиване, изчезване на стоката по време на превоза, товарно – разтоварните дейности, съхраняването й в складовете	Застраховка

Форфетингът е сконтова сделка с предмет парично вземане материализирано в менителница или запис на заповед, по която 1 лице форфетьор се задължава да закупи менителницата или записа на заповед.

Банковата гаранция е неотменяемо задьлжение на банка да плати определена сума в случай на неизпьлнение на задьлжения, поети от трета страна или при настъпване на някакъв риск

Хеджиране – операция за намаляване на валутния риск. Вид валутна застраховка.

***

Международни плащания и платежни документи

1.Особености при международните плащания

- пространствената отдалеченост между контрагентите

- използването на различни национални (или колективни) валути

- възможното възникване на валутен риск при тези валутни операции

- съществуването на международна договореност или традиции, правила и обичаи

- проявяването на някои особености в механизма на осъществяването на валутните плащания, които се отразяват в прилагането на отделните фирми и начина на плащане

Плащанията между контрагенти от различни страни се основават на:

1. Конкретната договореност между субектите

2. Съответните документи

3. Съществуващите правила за уреждане на валутните взаимоотношения

2. Видове международни плащания - според международните обичаи и практика плащанията във връзка с възникналите икономически или други взаимоотношения се разграничават на:

2.1 Налични плащания (плащания в брой) – за такива се приемат тези, които се извършват от момента на сключването на сделката – до момента на получаването на стоката или услугата от купувача. Ако купувачът (вносителя) осъществи плащането след получаването на стоката или услугата – плащането се извършва „на кредит“.

2.2 Плащания на кредит – при кредитното плащане за съответната сделка между продавача (износителя) и купувача (вносителя) възниква кредитно отношение.

Международните валутни плащания се основават на прилаганите правила, механизми, форми и условия, характерни за паричната система. Те се базират на общите правила за плащания във всяка отделна страна. Наред с това международните плащания имат и някои специфицни характеристики, които произтичат от особеностите на международната търговия и на международните взаимоотношения.

3. Форми на плащане са акредитивът, инкасото, откритата сметка, международен банковият превод, плащания, свързани с патенти и лицензи, клирингови плащания.

Най-често в международната практика се ползват първите две форми. Отделните форми на плащане се различават помежду си по използваните платежни документи, инициатора на плащането, технологията на движението на платежните документи и паричните средства, по възможностите да се ползва кредит за уреждане на платежните отношения, по отговорностите, които се поемат от страните.

3.1 Акредитив - писмен ангажимент на една банка в рамките на посочен срок да плати на определено физическо или юридическо лице точно определена сума по поръчение и за сметка на свой клиент или кореспондентска банка, ако това лице представи изискуемите документи, доказващи изпълнението на предварително договорени условия между страните. Има приложение при стоковите и нестоковите плащания. Акредитивът е много изгодна форма за доставчика, защото му гарантира получаването на плащането. И обратното - тази форма е определено неизгодна за платеца, тъй като се блокират съответните авоари за определен период. За откриване на акредитивна сметка банката събира такса. Тя може да постави и условия за наличия на минимална сума по сметката.

Съществуват Еднообразни правила и обичаи относно документарните акредитиви, изготвени от Международната търговска камара в Париж и публикувани за първи път през 1933г. Те не са законов текст или кодифициране на международната практика, но спомагат за избягване на спорове и недоразумения.
Акредитивната операция е отделна от търговската сделка, макар че е плащане по повод на същата. Банките плащат по документи и не могат да откажат плащането ако документите отговарят на акредитивните условия, въпреки че условията на сделката за покупко-продажба не са спазени. Банката следи за редовността на документите, но не и за конкретното изпълнение на сделката. Тя не е страна по търговския договор, а по акредитивната операция. Банките получават комисионно възнаграждение за услугите си. Стоково - разпоредителните документи, които се ползват са : търговска фактура, транспортен документ (коносамент, товарителница), застрахователни документи.
Участници:

· Наредител - нарежда на банката да открие акредитив за негова сметка. Негов ангажимент е да осигури средства за плащането на акредитива. Ресурсът може да е собствен или получен на кредит.

· Акредитивна банка - банката, в която става откриването на акредитива и която извършва плащането. Тя има право да изисква редовни документи, но не може да откаже плащането при спазени акредитивни у-вия.

· Бенефициент - лицето, в чиято полза се открива акредитивът. За да усвои сумата по него, той трябва да представи пред банката редовни документи.

Операции с акредитива:
§откриване §плащане §закриване §потвърждаване §прехвърляне
Предимства - осигурява продавача срещу риска от отказ на стоката от купувача и гарантира плащането при перфектност на стоково - разпоредителните документи. За купувача акредитивът гарантира действителната доставка на стоката.
Недостатъци - тромава и скъпа система на плащане, свързана със сложен документооборот.

Акредитивното плащане протича в следната последователност:

1) Сключване на търговски договор;

2) Откриване на акредитив;

3) Банката на вносителя изпраща акредитивно писмо до банката на износителя;

4) Банката на износителя авизира износителя, че в негова полза е открит акредитив;

5) Ако износителят приеме условията, доказва на банката, че е изпълнил всички условия, които му дават право да получи съответните суми от открития му акредитив.

6) Изтегляне на сумата от сметката на платеца и издаване на авизо (уведомление за превод към банката на доставчика);

7) Получаване на авизото в банката на доставчика и уведомяването му, че в негова полза е открит акредитив;

8) Изпращане на стоката. Предоставяне на документите в банката на доставчика за проверка и изплащане на стойността им;

9) Банката на доставчика извършва плащането в полза на доставчика/износителя/.

Видове акредитиви :

· покрит или непокрит

· отменяем и неотменяем

· потвърден и непотвърден

· прехвърляем или непрехвърляем

· делим и неделим

· еднократен и възобновяем
първичен и вторичният акредитив

· насрещен (компенсационен)

· рамбурсен - при борсовата търговия акредитив със срочна трата

· Акредитив на виждане – плащането става незабавно, при представянето на стоково-разпоредителни документи.

3.2 Валутно (документарно) инкасо - форма на плащане, противоположна на акредитивната. Чрез нея дадена банка от името и за сметка на продавача инкасира (събира) дадено вземане, което съществува под формата на различни търговски ефекти. Прилага се при неподлежаща на съмнение платежоспособност на купувача, при стабилна икономическа, политическа и правна обстановка в страната на купувача, при отсъствия на ограничения за внос и при либерален валутен пазар в страната на вносителя; за стока, която не е предмет на специална поръчка от страна на вносителя; когато платежната сума не е голяма.

Субектите са: Наредител (износителят), Банка на наредител, инкасираща банка (на вносителя) и платец (вносителят)

Валутното инкасо протича по следната схема:

· износителят експедира стоката;

· оформените документи представя на своята банка с нареждането за инкасо;

· износителят нарежда на банката си да препрати стоково-разпоредителните документи (придружени от трата или не) на банката на вносителя с ангажимент да извърши инкасо

· банката на вносителя ги предава на вносителя срещу заплащане, което може да е: в брой (documents against payment D/P), срещу акцептиране на трата, срещу разписка или друг задължаващ го документ (documents against acceptance D/A)

Банката на износителя е банка-наредител, а тази на купувача е инкасираща банка. Тяхната роля в инкасовата операция се свежда до спазване на дадените нареждания с инкасовото нареждане.
Инициативата при инкасото е на износителя (за разлика от акредитива). Той вече е експедирал стоката, когато започва да урежда плащането й. Рисковете за него са големи - риск от неплащане; от принудителна продажба на стоката на по-ниска цена, транспортни разходи по връщане на стоката и др. Инкасото е изгодно за вносителя, тъй като не се налага предварително да се замразяват средства и е налице възможност първо да се огледа стоката и след това да се плати. Отговорността за извършване на плащането е на купувачите, а не на банката.
Инкасото е удобно при плащания между партньори, които са в трайни делови отношения.

3.3. Открита сметка
Стоковите документи изобщо не минават през банката. Това е най-рисковото за износителя плащане в международната търговия. При него той изпраща стоката и документите на купувача и очаква да получи договорената сума в предварително определен период от време. В случая банките на износителя и вносителя не носят абсолютно никаква отговорност за операцията. Те могат да предават само парите или парите и стоково-разпоредителните документи, но нямат никакъв друг ангажимент нито към износителя, нито към купувача.
Тъй като стоката и документите се получават от вносителя почти едновременно, и то преди да е извършил плащането, износителят е изложен на двоен риск – да загуби и стоката и парите.
Плащането по открита сметка е бързо и евтино. Вносителите го предпочитат и тъй като конкуренцията на международния пазар е голяма, ако откажат този начин на плащане, стоката ще бъде поръчана от друга фирма. Затова, ако се договаря сделка с плащане по открита сметка, трябва да се използват всички финансови техники и инструменти за защита.

3.4. Международен банков превод
Преводът се прилага самостоятелно при някои случаи - предварително превеждане на суми за малки пратки; заплащане на услуги, свързани със стоковия обмен; плащания за комисионни, рекламации и др. Използва се в туризма - авансов превод.

Субекти: Наредител (обикновено е вносителят), банка на наредителя, банка-платец (обикновено банката на износителя, т.е бенефициента)

Международният превод се подразделя на следните видове:

В зависимост от това на кой етап от сделката се извърша преводът:

- авансов превод, който се осъществява от вносителя в полза на износителя преди експедицията на стоката. В случая купувачът кредитира за определен срок доставчика;

- последващ превод, чрез който съответната сума се превежда от вносителя на износителя, след като купувачът получи стоката заедно със стоково-разпоредителните документи.

В зависимост от обвързаността на превода с определени условия:

- свободен превод - най-елементарната форма на плащане. Нарича се свободен, защото не е обвързан с никакви условия. Единственото нещо, което трябва да направи длъжникът, е да даде писмено нареждане на банката за плащане на определена сума в полза на посоченото от него лице. Банките като технически посредници само извършват превеждането на сумите. Всички въпроси, касаещи сделката се уреждат непосредствено между износителя и вносителя, както при откритата сметка.

- условен превод - той е обвързан с представяне на документи. Вносителят нарежда на банката да извърши превод, платим срещу представяне от износителя на съответни документи, удостоверяващи експедицията на стоката. Не е трудно да се разбере, че използвайки формално една форма на плащане, купувачът цели да постигне защитен ефект за себе си срещу евентуално неизпълнение на задълженията на доставчика.

Технически преводът може да се осъществи писмено, телеграфно, по телекс или по електронен път.

3.5 Плащания, свързани с патенти и лицензи

Патентът (от латински: litterae patentes - грамота; patens - открит, отворен) предоставя правната закрила на дадено изобретение. Срокът на действие на патента в България е 20 години от датата на подаване на заявката за патент. Преди 1993 г. този документ в България се нарича авторско свидетелство. Патентите се издават от съответните национални държавни органи за правна закрила на обектите на индустриална или интелектуална собственост. В България този орган е Патентното ведомство.

Лиценз или лицензия е дума от латински произход, означаваща разрешение за извършване на определено действие. Юридическият термин се отнася за документ или административен акт, с който се дава разрешение от единственото лице, организация или от държавата, които имат право да дадат такова разрешение. Лицензът определя конкретните дейности, които са разрешени и конкретните условия, които трябва да се спазват. За разлика от договорите, в най-общия случай лицензът е тясно свързан със законите на държавата и неспазването на предвидените условия автоматично отнема разрешението за извършване на посочената дейност.

Примери за лиценз са разрешителното за лов или риболов, или за извършване на приватизационни сделки, давани от държавата.

Търговията с патенти и лицензи вече е обособена като самостоятелна търговия. Възникнала в края на 18 в. Във връзка с тази търговия възникват международни плащания, които технически се осъществяват чрез:

1. Плащания чрез текущи отчисления, които се наричат още „ройлъли“ (което означава авторско възнаграждение, хонорар или такса, която се заплаща за използване на даден предмет; или произведение, имащо авторска или патентна защита).

2. Текущи отчисления, които могат да се определят като фиксирана сума за даден измерител или в процент към лицензираната продукция; или продажбите за срока на действие на договора.

Плащането на глобална сума в международната практика е известно под названието „lump sum“(от англ) – със значението на обща сума, парична сума, която се плаща еднократно. Използва се още терминът „паушално плащане“ или „паушална сума“.

Фиксираната в договора сума може да бъде платена еднократно, на периодични вноски за кратък период или комбинирано. Обикновено една част се заплаща след подписването на договора, а останалите части – след предаването на техническата документацията и започването на производството.

Предимство на глобалното плащане е в това, че продавачът има възможност да получи цялата сума за най-кратък срок. Това го предпазва от определени търговски, валутни и други рискове. Използва се широко в лицензната търговия и всички развити страни

3.6 Клирингови плащания Начин на уреждане на международно плащане, при който задълженията на двете страни по сделката се салдират за определен период, а уреждането на задълженията в зависимост от характера на салдото става чрез предоставяне на стоки или услуги, прехвърляне на салдото за едната страна за следващ период или с директно валутно плащане.

В международните отношения клирингът се практикува само при нарушаване на нормалния ритъм на икономическите взаимоотношения. Той не е характерен за отворените развити национални стопанства и за нормалните международни икономически взаимоотношения. Появява се в кризисни периоди, когато се нарушават нормалните стоково-парични отношения между субектите от различни страни.

По своя механизъм за осъществяване на разплащанията, клирингът прилича на „бартерните сделки“, при които се осъществява размяна на стоки за стоки, услуги за услуги, без да се използва валута за заплащане на всяка отделна доставка. Клирингът обаче се базира на междуправителствените спогодби и има различни клаузи, които го различават от обикновения бартер.

В спогодбата за плащане по клиринг (т.е. чрез клирингови сметки) се посочват:

- в каква валута ще се водят доставките

- кои вземания и задължения ще се отразяват

- максималният размер на текущата задлъжнялост

- уреждането на крайното (годишното) салдо и др.

****

Документи при международните плащания. Платежни и кредитни документи при международните плащания.

Първични документи, които служат като основание за осъществяване на международно плащане по дадена сделка, се групират в няколко основни направления:
1.Товарни документи
2.Търговски фактури
3.Застрахователни документи
4.Документи за количество, качество и произход на стоката
1.Товарни са : морски коносамент, капитанска разписка, деливъри ордер, докова разписка, товарителница

· Морски коносамент е документ, с който се потвърждава, че стоката е приета за превозване от кораба.Чрец него се установяват транспортните условия и се поема ангажимент, стоката да се достави в определено пристанище за разтоварване, затова коносаментът е едновременно разписка за приети на борда стоки, договор за тяхното превозване и стоково-разпределителен документ

· Капитанска разписка издава се от капитана, преди издаването на коносамента, като разписка за получена стока на борда

· Деливъри ордер писмено нареждане на лицето, което разпорежда със стоката, до държателя на стоката

· Докова разписка издава се от превозвача или спедитора за приемане на стоките от товародателя

· Товарителница-транспортен документ, който се издава от отправната гара и е доказателство за сключен договор за превоз

2.Търговски фактури : обикновена търговска фактура, консулска фактура, митническа фактура

· Фактурата задължително се издава при всяка сделка от търговски характер и показва каква е стоката, кой е продавачът, кой е купувачът, цената, валутата, разходите по доставка и др., търговската фактура не е обект на негоциране/търгуване/ и не дава права върху стоките.

· Консулска фактура попълва се от продавача/износителя/ и се заверява от консулската служба на страната на вносителя/купувача/ с цел контрол върху произхода, цената и др. клаузи по договора за доставка

· Митническа фактура фактура, която износителят издава пред митническите власти на страната на купувача и се използва за контрол върху вноса и за определяна на митническите такси.

3. Застрахователни документи: застрахователна полица, абонаментна застрахователна полица, застрахователен сертификат, рейсова застрахователна полица

· Застрахователна полица удостоверява, че стоката е застрахована.Тя може да се негоцира /да се търгува/. Покрива всички рискове или част от тях.

· абонаментна застрахователна полица покрива застрахователно всички стоки, които са договорени за определен период

· застрахователен сертификат издава се от застрахователя и доказва, че е сключен застрахователен договор. Във външноикономическите сделки се използва вместо застрахователна полица

· рейсова застрахователна полица тази, която покрива рисковете само за определен рейс използва се при масови еднородни стоки, превозвани към чужбина

4. Документи з количество, качество и произход на стоките: опаковъчен лист, спесификация, талиманска бележка, сертификат за качество, ветеринарен сертификат, фитосанитарен сертификат и сертификат за произход

· опаковъчен лист съдържа описание на стоките в тяхната опаковъчна форма при международния транспорт. Нарича се още палова спецификация.

· спесификация подробно описание на стоките, без да включва цените

· талиманска бележка документ, който описва лицата, които установяват бройките, състоянието и количеството на стоката при нейното товарене и разтоварване. Тези лица се наричат талимани.

· сертификат за качеството се издава по искане на купувача. Използва се при акредитивната форма на плащане или при спорове в съда. Издава се от специализиран институт, ако е издаден от завода производител се нарича заводски сертификат

· ветеринарен сертификат предназначен за ветеринарните власти в страната вносител

· фитосанитарен сертификат при международната търговия с растителни стоки, с които се доказва, че стоката не е приносител на болест

· сертификат за произход изисква се от страната вносител и служи за митническо и данъчно облагане на стоката, както и за нейния контрагент. Издава се от специални органи на страната на износителя

Платежнo-кредитни документи при международните плащания

Най-често използвани са полица, чек, банкови средства за международни плащания.

Полицата като кредитен документ е непосредствено свързана с търговския кредит и се използва в двете си разновидности запис на заповед и менителница /трата/.

· Запис на заповед или проста менителница е документ, чрез който едно лице се задължава безусловно да изплати определена сума на друго лице

· Менителница /трата/ - полица, чрез която едно лице се задължава да изплати определена сума на друго лице не пряко, а чрез трето лице.

Банкова менителница акцепт: издава се от износителите или вносителите срещу банка, която поема ангажимент да я акцептира. Банковият акцепт представлява много по-сигурна гаранция в сравнение с всеки друг. Отговорността за изплащането и носи не чуждестранният купувач, платежоспособността на които обикновено е неизвестна за издателя, а банката акцептант. Банковата менителница възниква при предоставяне на кредит от банката не в парична форма, а във вид на акцепт, въз основа на които последният може да мобилизира необходимите му средства.

Търговската менителница има няколко разновидности: документарна:придружава се от стоково - разпоредителни документи, които се предават на купувача само срещу акцептирането и; бланкова – в нея липсват някои от законовоустановените реквизити. менителници с непопълнени реквизити, отпечатани под формата на бланки, при които следва да се допълнят само задължителните реквизити. Те могат да се попълнят механично или на ръка, но не могат да бъдат издавани на приносител, т.е. ако се използва бланка на менителница, местата за попълване на изискуемите реквизити трябва да бъдат попълнени при изготвянето на менителницата, но не и по-рано; авансова – тегли се от консигнанта срещу консигнатора.

Финансова менителница: няма под себе си дългово отношение между трасанта и трасата. Предназначението и е последният да получи кредит, като я предаде на сконтиращ институт. Тя се издава от банка срещу банка за уреждане на кредитни взаимоотношения.

Съкровищна менителница: издава се от държавата и се използва за привличане на средства за покриване на краткотрайни бюджетни излишъци.

Бронзова /приятелска/- при тези менителници няма реално сключена сделка. Те са фиктивни и се преследват и наказват от съответните законодателства.

Прехвърляне правото на вземане по менителниците се нарича джиро или джиросване. Право за получаване на сумата по менителницата, може да се прехвърли на други субекти по правото на джирото.Чрез него ремитиентът прехвърля сумата на друго лице, което е обикновено негов кредитор.Това е възможно, поради обстоятелството, че вземането на менителницата е безусловно.Това означава, че длъжникът, т.е трасатът е длъжен да изплати сумата, за която е дал своя акцепт на всеки приносител на тази менителница. Джирото се нарича още индосамент.

ЧЕК чрез чека едно лице нарежда на банка, която води негова текуща сметка или има открит кредит, да плати определена сума на посочен субект на негова заповед или приносител. Изплащането на чека става от сумите, които наредителят предварително е внесъл по съответната сметка в банката. При разплащане с чекове възникват икономически отношения между три субекта: издател на чека, получател на чека и платец на чека. При международните плащания се използват различни разновидности на чека : поименен чек, чек на приносител, документарен, пресечен/бариран/, разчетен, банков, пътнически

· поименен чек за да бъде прехвърлен чрез джиросване, трябва да има клаузата на заповед

· чек на приносител не се посочва име на притежаля, съществува определен риск, тъй като може да се представи не от тези, за които за предназначени

· документарен чек изплаща се само след предяваване на съответните стоково-разполедителни документи

· пресечен бариран чек има 2 успоредни линии, които пресичат текста на чека.Те означават, че той може да бъде теглен и изплатен само от банка, името на която е посочено между двете успоредни линии, с цел избягване на злоупотребата и увеличаване сигурността на контрагентите.Барираните чекове не се изплащат в наличност, а чрез прехвърляне на сумата по сметка

· разчетен чек чек за минаване по сметка.Не се допуска плащане в брой по този чек.

· Банков чек този, който е теглен от една банка срещу друга банка обикновено в чужбина, за уреждане на дадено международно плащане

· Пътнически чекове- използва се предимно от туристи и пътуващи за чужбина, като средство за снабдяване с необходимата чужда валута, обикновено за използване на пътнически чекове е необходима договореност между банките, които издават чековете и тези, които ги изплащат

Системата “Еврочек” представлява чекова гаранционна карта и чекова книжка от 25 чека, които се осребряват във всяка европейска страна, член на системата. Банката, чиито чекове се приемат за изплащане, възстановява сумите, които чуждестранните банки изплащат на приносителите на еврочекове. Гаранционните карти са поименни и непрехвърляеми. Те съдържат строго определени реквизити – наименование на издателя – банковия институт, номер на сметката, номер на гаранционната карта, срок на валидност на картата и подпис на вложителя.
В международните разплащания широко се използват и различните видове кредитни карти VISA, MasterCard и Аmerican Еxpress

Международни плащания - за повече информация:

https://ftrade.alle.bg/%D0%BC- %D1%82%D1%8A%D1%80%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F/%D0%BC-%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D1%8A%D1%81-%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8-%D0%B8-%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B7%D0%B8/

http://www.helpos.com/archive/preview-web/26_035_03_index.html#_Toc272501414

http://vnos-iznos.com/%D0%B2%D0%B8%D0%B4-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%89%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F/

http://adlbg.com/%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%BD%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F/%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%BD%D0%B8-%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8
***

Търговски кредит и търговска полица

Търговски се нарича кредитът , който се представя между субектите в процеса на реализацията на стоките и услугите.Чрез отсрочването на плащането купувачът получава кредит в размер на цената на стоката.За това той трябва да заплати и определена лихва за периода до падежа на плащането.Силните и слабите страни на търговския кредит са противоположни на банковия кредит.

Като предимства могат да се посочат:

=получаването на кредита е по-лесно, тъй като не се изискват редица процедури, характерни за банковия кредит.

=спестяват се допълнителни разходи по кредитната сделка

=търговският кредит съдейства за развитието на стокооборота

=полезен е за купувачите - те получават необходимите капитали за производството, без да разполагат с ресурси.

Към слабите страни се отнасят:

=може да доведе до затруднения за кредитора

=ограничен е количествено и качествено

=съществува риск за кредитора, при невъзможност на заемателя да плати на падежа

=той е по-скъп от банковия

Същност: търговски (стоков кредит) се определя това икономическо отношение, при което се отлага плащането на паричното задължение по повод реализацията на стоков продукт. Кредита е предимно в полза на купувача на стоката или услугата.

При търговския кредит по взаимно съгласие между продавача и купувача се уговаря плащането на стоката да стане след определен период.

Субекти по търговския кредит: Търговския кредит предоставят помежду си предприятията в процеса на реализация на стоките и услугите.

Срок: Търговският кредит се отнася към краткосрочните кредити. При взаимоотношенията между БНБ и ТБ, търговския кредит може да бъде със срок до 3 месеца. Но това не важи за взаимоотношенията между доставчика и купувача.

I. Видове търговски кредит

Според кредитополучателя търговският кредит може да бъде:

1. Търговски кредит за купувача (платеца). Този кредит се характеризира с това,че кредитор е продавача, а кредитополучател - купувачът. Той е кредит между небанкови /нефинансови/ субекти, а обект на сделката е стоковия кредит. Механизмът на кредитната сделка е следният: Доставчикът продава стоката на купувача, но получава паричния еквивалент след изтичане на определения в договора срок. В този случай купувачът не заплаща стоката веднага, а само поема задължение да изплати паричната и равностойност след определен период.

Изгодата от тази сделка е по – голяма за купувача, но съществува изгода и за доставчика – той успява да реализира своята стока.

Търговския кредит в полза на купувача може да се извади по два основни начина:

-по открита сметка

-чрез менителница (трата )

2. Фирмен (търговски) кредит в полза на доставчика – при този кредит субектите на сделката си разменят местата: купувачът става кредитор, а доставчикът – кредитополучател. Купувачът може да предостави кредит на продавача под формата на аванс, т.е. чрез предплащане на доставката която ще се осъществи след време.

Авансът като форма на търговско кредитиране се отличава от паричните кредити по това, че длъжникът погасява кредита не в брой, а чрез доставка на договорената стока.

Такъв начин на кредитиране се използва най-често при търговията със селскостопански стоки.

II. Търговските ценни книжа – основа на кредита

1.Възникване и същност на търговските полици

Значителен принос за приложението на търговските полици имат банкерите от Северна Италия. Съществна роля имат и градовете Лион и Безансон, където по време на панаирите са се инкасирали и издавали търговски ефекти по повод търговски взаимотношения с италианските градове (т.е. международна търговия).

Търговската полица е документ, чрез които един субект се задължава да заплати на друг договорена парична сума на определено място и след определено време.

Полицата като кредитен документ, непосредствено свързан с търговския кредит се използва в двете си разновидности

- запис на заповед – това е документ, чрез който едно лице се задължава да изплати определена сума на друго лице. Тук издателят и платецът са едно и също лице.

- менителница (преводна полица или трата)- тук участват три субекта – длъжник(издател), кредитор(поемател) и третото лице - платец. Тя е основния документ при търговския кредит. При издаването на менителницата издателят посочва за платец друго лице, което трябва да даде своето съгласие чрез акцепт

Чрез използването на менителница търговците спокойно си набавят необходимите стоки за реализация, а с получените пари от нея ще могат да погасят менителничната сума на падежа. Притежателят има възможност да чака до падежа или, ако има нужда от пари, да сконтира менителницата на ТБ преди падежа.

6. Функции на търговските полици:

- кредитна – основна роля

- рефинансираща – изразява се във възможността банките да изкупуват или ломбандират(залагат) полиците

- гаранционна – означава, че те се използват като гаранция при предоставянето на други кредити от банките

- платежна – като платежно средство служат за погасяване на задължения към други кредитори

- инвестиционна – чрез продажбата им се формират доходи, които могат да се инвестират

3.Предаване, приемане и джиросване на менителницата

При издаването на менителницата издателят посочва за платец друго лице, което трябва да даде своето съгласие чрез акцепт.

Акцептен кредит
Краткосрочен кредит, при който банката приема да плати търговски ценни книжа, издадени от нейни клиенти. Задължително условие е клиентът да покрие размера на книжата до падежа им.

Чрез джирото правото на вземането на полицата се прехвърля в полза на друго лице. Джирант е лицето, което извършва прехвърлянето, а лицето в полза на което се прехвърля полицата се нарича джиратор. С помощта на джирото полиците се превръщат в по-приемливи и по-сигурни документи. Джирото по традиция се поставя на гърба на полицата. То трябва да е безусловно. Не е необходимо да съдържа датата и мястото на извършването му.

Джирото има три функции :

прехвърлителна (транспортна) функция - чрез него правата по една ценна книга се прехвърлят върху друго лице
гаранционна функция - чрез джирото се създава определена сигурност - джирантът отговаря солидарно с длъжника
легитимационна (удостоверителна) функция - свежда се до това, че удовлетворен по вземането ще бъде именно притежателят на документа, а не някой друг. За да може някой да получи правата по ценната книга, той трябва да докаже непрекъснатата поредност на джирата.

Джирото може да бъде пълно (когато джирантът сочи поименно лицето, в полза на което прехвърля вземането) или бланково (когато джирантът само овластява онзи, на когото прехвърля ценната книга, сам да попълни джирото - било със своето име, с което джирото се превръща в пълно, било с името на друго лице). Джирото може да бъде и ограничително, явно, скрито, заложно и след протестно.

4. Поръчителство(авал) За да се увеличи надежността на полицата и нейното по-широко прилагане в обръщение се включва отделен поръчител/гарант, авалист/. Лицето, чието задължение се гарантира от авалиста, се нарича авалат.

Авалирането е поръчителство, с което едно лице се задължава де извърши плащането изцяло или частично, в случай че длъжникът не извърши това. Гарантът е солидарно отговорен за погасяване на задължението, заедно с длъжника и джирантите. Обикновено той поставя подпис “като гарант” или “в качеството на поръчител”.

Авалов кредит - предоставя се срещу поръчителство, т.е. срещу лична гаранция. В поличното обращение поръчителят, който се нарича авалист. изпълнява особено голяма роля в кредитните отношения. Когато кредиторите по търговската полица - първият (трасантът) или последващите (джирантите), се съмняват в платежоспособността на длъжника (акцептанта) и на следващите длъжници, могат да поставят като условие за приемане или прехвърляне (джиросване) на полицата обезпечаването й с поръчителство на безупречен платец.

Когато авалистът по полицата е банка, тогава се предоставя авалов кредит. Тъй като обикновено банките са безупречни платци, те често са търсени за поръчители, като по този начин се създава по-голяма сигурност между икономическите субекти при погасяване на дълговете по полиците. Банките, авалирайки полици, събират комисиони, които се движат в рамките от 5 на 1000 до 1%. Те поръчителстват на добре познати клиенти - в добро икономическо състояние. За разлика от акцептния кредит, при аваловия кредит не се сключва договор за осигуряване на средства по разплащателната сметка в банката в деня преди падежа, тъй като главен длъжник при този кредит е акцептантът.

Аваловият кредит, предоставен на джирант по полица с акцептант - добър платец, увеличава доходите на банката, без да авансира капитал, т.е. без тя да ангажира ресурси. Както при акцептния кредит, и при този кредит банката предоставя на заем своята платежоспособност. Чрез аваловия кредит предприятията използват полицата като платежно средство. Сконтирайки я при друга банка с цел получаване на сконтов кредит, те превръщат полицата в истински кредитен инструмент.

8. Сконтиране на търговски полици. Финансовият смисъл на сконтовата операция е превръщането на сделката с реални стоки в сделка с търговски полици, с което се увеличава оборотът на капитала. Сконтирането на полиците се извършва от търговските банки. С това търговският кредит се превръща в банков.

Продажбата на полици преди техния падеж изпълнява ролята на сконтов кредит в полза на техния продавач. “Цената”, по която банката купува полицата е равна на задължението по нея, намалено с лихвения процент / по търговския кредит/ за периода от сконтирането до падежа, плюс другите присъщи разходи по сконтирането на полицата. Заедно те формират “сконтов отбив” или “дисконт”.

Сконтирането на полиците се извършва от търговска банка. С това търговския кредит се превръща в банков кредит, а банката поема функциите на кредитор.

5.Плащане и протестиране При полиците инициативата за плащане е у кредитора, а не в длъжника. Кредиторът трябва да предяви документа за плащане към длъжника. Изплащането на полицата се извършва в деня на падежа или в първия работен ден след него .Задължението по полицата се погасява в размер, покриващ главницата и лихвите. Когато платецът откаже да изплати сумата на падежа, полицата се протестира пред нотариус. Приносителят на полицата получава въз основа на издаден протестен акт изпълнителен лист за принудително събиране на вземането.

16.10.2015

БЕЗНАЛИЧНИ ПЛАЩАНИЯ

I. Обща характеристика на безналичните плащания

Системите за безналични плащания непрекъснато се развиват. Ползването на компютри, системата БОРИКА, ПОС терминални устройства (банкомати), банкови карти, възможностите за разплащане по Интернет - е-рау и др. са възможни изцяло благодарение на напредъка на науката и технологията.

II. Форми на безналични плащания

· Кредитен превод между банкови сметки;

· Директен дебит (незабавно инкасо);

· превод с електронни платежни инструменти, редът за което се урежда с отделна наредба на БНБ. /плащане с банкови карти и електронно банкиране/

· Електронни платежни инструменти /bit coin/

· акредитивна;

· плащане с чекове;

III.Общи условия за извършване на безналични пращания

Клиентите на банките сами определят формата на превода. Банката прилага тази форма на превод, която е наредена, респ. искана от заинтересовата страна - титуляря на сметката или от получателя на превода в съответствие с предварително сключено помежду им споразумение. Сега действащата Наредба №3 на БНБ от 29.09.2005г. за паричните преводи и платежните системи визира първите три форми на безналичен превод. Наредбата дава право на банката да откаже прилагането на някоя от формите на безналичен превод, но само при условие че предварително писмено уведоми клиентите си за това.

Паричен превод може да се извърши от и по всяка разплащателна сметка, открита и водена в банка, като се спазват изискванията на нормативните документи и договореностите между клиента и банката. Преводите се извършват на базата на съставени в съответствие с нормативните изисквания, платежни документи в два екземпляра и/или електронни съобщения. Платежни документи на хартиен носител не се пренасят физически, а се заместват с електронни съобщения, на базата на които се правят и записванията по сметките на участниците в плащането. При несъответствие между съдържанието на платежния документ и електронното съобщение отговорност носи банката, подател на електронното съобщение. Преводите се извършват по хронологията на постъпването на документите в банката. Банките не осъществяват контрол върху предмета на сделките, в резултат на които възникват паричните преводи по водените от тях сметки. Преводът се извършва само до размера на наличния остатък по сметката и евентуално договорения между клиента и банката овърдрафт (превишаване на плащанията над този остатък).

IV. Кредитен превод (вирментна форма)

В практиката кредитният превод е една от най-често прилаганите форми на безналични плащания. Чрез банков превод наредителят предоставя на банката определена парична сума с нареждане да я плати на посоченото от него лице – получател на сумата.

При тази форма на безналично плащане инициативата за плащане е у платеца. Доставчикът предава стоката (или извършва някаква работа или услуга на платеца), а платецът(купувачът) нарежда на обслужващата го банка да извърши съответното плащане в полза на доставчика.

Платежните документи се съставят от платеца (купувача), който носи и отговорността за неправилно съставените документи. Платежното нареждане за кредитен превод задължително трябва да съдържа реквизити:

• Наименование на банката отправяща нареждане и на банката на получателя с посочване на банковия й код( BIC );

• Наименование на наредителя и на получателя, както и международните номера на банковите им сметки(IBAN);

• Сумата и валутата на превода;

• Основание на превода;

• Дата на представяне на преводното нареждане и дата на изпълнение на превода;

• Подпис на наредителя.

Кредитният превод се използва и при вътрешни плащания - за взаимоотношения между клиенти, чиито сметки се водят от една и съща банка.

Предимство: Кредитният превод е прост, лесен за осъществяване и не предполага обвързване на страните с допълнителни условия.

Недостатък на този форма на безналично плащане е това, че от страна на получателя превеждането на сумата не е гарантирано и може да бъде забавено.

V. Директен дебит (незабавно инкасо)

Тази форма на безналично плащане се използва, когато фирмите имат постоянни взаимоотношения и взаимно доверие. Когато договарят използването на директен дебит, получателят на сумата и платецът, трябва да са наясно относно финансовото състояние на търговския партньор и неговата репутация.

Директният дебит се инициира от получателя на сумата(бенефициента). След като получи копие от съгласието на платеца за директен дебит, той изпраща стоката или извършва работата или услугата. Заедно с това изготвя нареждане за директен дебит и го представя в своята банка.

Плащането чрез незабавно инкасо може да се осъществи само когато платецът предварително е дал съгласието си плащането да стане незабавно от неговата сметка по искане на доставчика. Предварителното съгласие за незабавно инкасо обаче не дава на получателя гаранция, че плащането ще бъде извършено, тъй като е възможно по сметката на платеца да няма достатъчно пари.

Банката на доставчика изпраща на банката на платеца искане за незабавно инкасо. Преди да извърши превода, банката на платеца извършва формална проверка дали условията поставени от платеца са изпълнени. Тя проверява дали има предварително съгласие на платеца за директен дебит, достатъчни ли са авоарите на платеца, за да се извърши превода и изпълнени ли са условията за директния дебит. При неизпълнения на условията, банката па платеца изпраща на банката на получателя съобщение за отказ на инкасо. При положение че условията са изпълнени, банката на платеца инкасира документа ( на гърба на съгласието се отбелязва датата на инкасиране и събраната сума и превежда чрез БИСЕРА инкасираната сума по сметката на получателя).

Съгласието за директен дебит задължително трябва да съдържа някои реквизити, изрично посочени в Наредба №3 от 29.09.2005г. за паричните преводи и платежните системи:

• Наименование и адрес на банката пред която се предоставя съгласието

• Дата на депозиране на документа;

• Наименование, подпис на платеца и международен номер на банковата му сметка (IBAN);

• Наименование на получателя на превода;

• Срок в който съгласието е валидно. Ако такъв срок не е посочен, се подразбира, че съгласието е дадено със срок 1 година;

• Условие, при които се дава съгласието за прилагане на директен дебит.

Предимства: Плащането се извършва бързо и сравнително евтино по инициатива на получателя. Премахнат е риска от нежелание на платеца да плати.

Недостатък: Трябва да бъдат изпълнени всички условия, вписани в Съгласието за директния дебит. Съществува риск да не се плати поради липса на достатъчно средства по сметката на платеца.

VI.Плащане с електронни платежни инструменти (ЕПИ)

Процесът на дематериализация на парите е в постоянно развитие. Той бележи своя настоящ технологичен връх с появата и разпространението на електронните платежни инструменти.

Електронните платежни инструменти позволяват достъп до електронно регистрирани или съхранени пари и дават възможност да се извършват депозити, преводи, теглене на пари в брой, зареждане и отнемане на парична стойност и/или други операции посредством електронни или други технически способи.

Електронните платежни инструменти биват два вида:

• платежни инструменти за отдалечен достъп (чрез банкова платежна карта или електронно банково платежно заявление)

• инструменти за електронни пари.

Дебитни карти

Дебитната карта е платежен инструмент, който позволява на държателя достъп до средства в размер на разполагаемата наличност по банковата сметка или до определен лимит, договорен между издателя и държателя. При използването на банковата карта за плащания, преводи между сметки и теглене на пари банката издател задължава с определената сума сметката на картодържателя.

ATM терминал (банкомат)

ATM е устройство за теглене на пари в брой, плащане на услуги, извършване на преводи между сметки, на справочни и други платежни и неплатежни операции с банкови карти. Освен това банкоматьт позволява на държателя на картата да получава информация за текущото състояние на сметката (в това число и извлечение на хартия).

Основните операции, достъпни чрез банкоматите у нас, са:

• теглене на пари в брой в рамките на максимално установен дневен и седмичен лимит;

• промяна на ПИН;

• прехвърляне на суми между сметки;

• плащане на сметки;

• зареждане на предплатени карти за GSM;

• плащане на време за интернет;

• регистрация за плащания чрез интернет (ePay.bg);

• регистрация за плащания по телефона (ePay.Voice);

ATM терминалите намаляват сумата на наличните пари, която потребителите държат. Те намаляват разходите за придобиване на налични пари и позволяват на клиентите да съхраняват повече пари в лихвоносни банкови сметки, като държат по-малко пари в брой и теглят налични пари, само когато са им необходими.

ПОС терминалът е устройство, чрез което се извършва плащане на стоки и услуги или получаване на пари в брой чрез използване на банкова карта.С договор търговецът се задължава да приема плащания с електронни платежни инструменти, а издателят да заплаща на търговеца сумите, дължими от държателя след използването на тези инструменти. Търговецът с помощта на четящото устройство прочита съдържанието на информацията в банковата карта и с помощта на терминала въвежда дължимата сума. След това клиентът оторизира плащането и неговата сметка автоматично се задължава. Издателят заверява сметката на търговеца със сумата на трансакциите, извършени от картодържателя.

Изграждането на ПОС системи от банките цели реализиране на предимствата по отношение на сигурността и удобството пред плащанията с чекове или в брой. С ПОС системата се постига по-голяма бързина и надеждност и се намаляват значително разходите поради пълната автоматизация на платежния процес.

Кредитна карта - позволява на държателя достъп до средства по предварително договорен кредит между него и издателя.

По своята същност кредитната карта е платежен инструмент, който може да се използва от картопритежателя за покупка на стоки или услуги на кредит, т.е. осъществените разходи се заплащат от него по-късно. Основните характеристики на кредитната карта са следните:

• покупката на стоки и услуги на кредит до определен лимит;

• картодържателят редовно получава салдо от компанията издател;

• клиентът има право на избор за това дали да заплати цялото си задължение към компанията издател или само част от дължимите суми, а за останалата част да заплаща лихва.

За първи път през 1951г. кредитни карти издават двата оператора от САЩ - Visa USA inc. и Master Card International inc.

Интернет банкиране – активно (можем да боравим с нашите сметки, да оторизираме парични преводи, да прехвърляме суми по собствените си сметки, да правим справки) и пасивно (можем само да виждаме наличностите по нашите сметки, без да можем да извършваме действия с тях).

Биткойн е споделена в Интернет система за поддръжка на индивидуални сметки. Тя работи на принципа на напълно децентрализирана мрежа, няма централен администратор, нито пък е контролирана от някоя институция като например централна банка.

Предимства: Разполагаме с парични средства по всяко време от денонощието и седмицата. Няма риск от кражба на налични пари. Плащанията се извършват бързо.

Недостатък: Съществува риск от фалшификация/злоупотреба с електронния носител. Риск от блокиране на автомати, недостиг на пари, липса на интернет, проблеми със защитите.

VII. Акредитив

При акредитива плащането протича така: платецът (купувачът) сключва договор с обслужващата го банка за откриване на акредитив в полза на получателя при определена банка за сметка на покритието, което той има по сметките си в банката. В писменото акредитивно нареждане се посочват и конкретните условия, при наличието на които може да се извърши плащането (вид на стоката, работата или услугата; сума и срок на изпълнението им; документи, срещу които да стане плащането, и др.) Банката на бенефициента (доставчика, получателя) от своя страна уведомява последния за полученото нареждане чрез АВИЗО и го запознава със съдържащите се в него изисквания. В същото време тя поема неотменимо задължение да заплати на бенефициента съответната сума, ако той е спазил условията, съдържащи се в акредитивното нареждане.

Банката проверява внимателно представените от бенефициента документи, за да установи дали са спазени дадените указания от платеца. В случая тя действа като пълномощник на издателя на акредитива и защитава изцяло неговите интереси. От там идва и наименованието на тази форма на безкасово плащане.

Акредитивът се закрива след изчерпване на сумата по него или приключване на сделката, за която е бил открит, а също и при изтичане на установения за него срок.

Най-често използваните форми на акредитива са:

- отменяеми и неотменяеми;

- потвърдени и непотвърдени;

- делими и неделими;

- покрити и непокрити;

- еднократни и възобновяеми;

- прехвърляеми и непрехвърляеми.

Използват се изключително неотменями, защото те не могат да бъдат отменяни без съгласието на всички участници. При непотвърдения акредитив, който е авизиран от бенефициента от банката в неговата страна без тя да поема конкретен ангажимент за плащане, при потвърдения банката на износителя поема самостоятелни ангажименти за изплащане на сумата, независимо от акредитивната банка. Делимите акредитиви могат да се използват при експедиране стоката на части, а неделимите без такова право.

При прехвърляемите бенифициентът може да прехвърля правата си върху трето лице (втори бенефициент) а непрехвърляемия може да използва само лично.

Ако при откриване на акредитива е предвидена сумата, необходима за плащането - акредитива е покрит. Стремежът на вносителите е максимално приближаване на покриването с момента на извършване на плащането.

Еднократният акредитив се открива, за осъществяване на определена доставка и след осъществяването й се закрива. Възобновяемите се използват в рамките на големи по стойност доставки, за пратки на равни по количество и качество изделия.

За всяка промяна в условията на отменим акредитив наредителят уведомява получателя и банката, при която е открит акредитивът. При това наредителят не може да променя условията по отношение на изцяло или частично платени суми по акредитива.

Предимства: Спомага развитието на търговските отношения между икономическите субекти. Акредитивната форма създава гаранции за плащането и е по-изгодна на получателя на паричните средства. Банката предоставя кредит в случай на недостиг по сметката на наредителя.

Основен недостатък на акредитивната форма на плащане е, че движението на материалните ценности е подчинено на движението на паричните средства. Стоките следва да се изплатят или да се предадат, а услугите да се извършат, след като акредитивът е открит, т. е. паричните средства започват своето обращение преди обращението на стоките. По този начин платците замразяват собствени средства за известен период от време, което забавя движениетона оборотния капитал.

Друг недостатък на акредитивната форма на плащане е това, че купувачите при нейното приложение нямат достатъчно възможност за контрол по спазване на договорните задължения от доставчиците. Този контрол се осъществява от банката на доставчика на основата на депозираните в нея документи.

Независимо, че при тази форма се гарантира на доставчика своевременното получаване на парични средства, което е особено важно, на практика той самият рядко я използва. Основна причина за това е, че акредитивът затруднява работата по експедирането на готовата продукция. Затова акредитивната форма на плащане се използва при еднократни връзки между доставчици и купувачи тъй като не се познават помежду си и при необходимост от гарантиране на плащането на доставчиците от нередовни клиенти.

VIII. Плащания с чекове

Чекът представлява ценна книга с което се прави писмено нареждане на платеца до банката за плащане от авоара на сметката му или от предоставен кредит на определено лице или на приносителя на посочената в него сума. Той може да се издаде само ако издателят (платецът) разполага със средства в банката или има предоставен кредит. Затова той не е кредитен инструмент, а платежно средство.

Чекът се издава в един екземпляр и се предава на бенефициента, т.е. на получателя на сумата. Последният може да депозира чека за инкасиране както в банката, при която се води сметката на издателя, така и във всяка друга банка, ако не противоречи на условията, при който е издаден. Следователно издаването на чека означава плащане веднага на сумата на получателя в налични-парични средства.

Като платежен документ чекът съдържа задължителни, установени от банките реквизити:

- Наименование на документа, номер на формуляра;

- N2 на банковата сметка на платеца;

- Банков код, име и адрес на банката, видът на валутата, в която ще се извършва плащането;

- Сумата за плащане се записва цифром и словом, без разделителни, стотиците в цифри;

- Място и дата на издаване на чека;

- Подписи на лицата, които имат право да се разпореждат със сметката от която се плаща. Съответствието се установява от банката, където се води сметката.

В Наредбата за безкасовите разплащания са предвидени за използване три вида чекове: обикновени, лимитирани и акцептирани.

Обикновените разплащателни чекове се изплащат от авоара по сметката на платеца или от договорения кредит "Овърдрафт". Доколкото при тяхното използване не се блокират предварително средства на издателя, тези чекове се дават на клиенти, имащи безупречно финансово и платежно състояние или които ползват кредит по текуща сметка. Ограничава се използването им защото могат да бъдат без покритие.

Лимитираните чекове за разлика от обикновените се изплащат за сметка на предварително блокирани средства на платеца. Средства за плащания по този начин се блокират за цялата чекова книжка по специална сметка. Върху корицата на лимитираната чекова книжка се посочва сумата на лимита, в границите на който могат да се извършват плащания. В рамките на този лимит платецът може да издава чекове. Лимитираните чекове са лични и не могат да се ползват от други лица. Те са валидни само в срока на валидност на контролната чекова карта и в рамките на лимита, посочен в лимитиран ата чекова книжка.

Акцептираните чекове се ползват по реда, установен за лимитираните. Разликата между тях е в това, че докато при лимитираните чекове платецът предварително блокира сума за цялата чекова книжка, от която могат да се извършват повече от едно плащане, при акцептираните чекове за всеки чек предварително се блокират средства в размер на сумата по чека по специална сметка в банката. Чекът се акцептира от банката по искане на платеца. Банката акцептира чека по следния начин: поставя на лицевата страна на чека щемпел "приет", като отбелязва датата на акцептирането и се подписва от упълномощено за това длъжностно лице.

Акцептирането става до нетната му стойност, а ако няма необходимия авоар по сметката чекът се връща.

Чековете биват още поименни и на приносител. Поименните чекове включват в реквизитите си името на бенифициента или съдържат клаузата "или на негова заповед". Чековете на приносител са платими на лицето, което ги депозира в банката.

Чековете могат да се изплащат в брой или да служат за безкасово плащане.

Пресечени чекове - пресечени с две успоредни линии върху лицевата страна. Плащането по тях е само безналично, от банките.

Между двете линии се посочва името на бенефициента. Обикновено чекът е документ на приносителя, но може изрично да се укаже "платим лично" или "не се прехвърля".

Чек, платим в България, може да се издава само срещу банка. Издаването не е обвързано със вписване на основание. Чекът е платим винаги на предявяване. Той трябва да бъде предявен за плащане в определен срок. Плащането се извършва на мястото, определено в чека или в мястото, посочено до името на платеца.

Предимства: Сигурност при плащането, няма риск от нежелание платецът да плати. Плащането се извършва сравнително бързо, лесно и евтино.

Недостатък: Съществува риск от неплащане, поради липса на достатъчно средства по сметката на издателя.

От 02.10.2015

Видове безналични плащания

Кредитен превод между банкови сметки;
Директен дебит (незабавно инкасо);
Плащане с банкови карти, редът за което се урежда с отделна наредба на БНБ.
Електронни платежни инструменти
Акредитив;
Плащане с чекове;

от 30.09.2015:

Понятия за безналично движение на парите:

Сетълмент е прехвърляне на парични средства по сетълмент-сметки с цел окончателно изпълнение на нарежданията за превод между участниците в платежната система. В момента операцията сетълмент на междубанковите плащания, породени от картови операции, се извършва в БНБ чрез Системата за Брутен Сетълмент в Реално Време (RINGS - Real-time Interbank Gross Settlement System).

Клиринг - банков термин и представлява начин на плащане чрез взаимно погасяване на непрекъснато възникващи насрещни вземания и задължения, без употребата на налични пари.

БОРИКА, като лицензиран от БНБ оператор на Системата за обслужване на плащания по операции с банкови карти на територията на страната има директна връзка с RINGS. RINGS ползва като посредник и системата за международни банкови разплащания SWIFT (Society for Worldwide Inter-bank Financial Telecommunications).

RINGS (Real time Gross Settlement System). Система за брутен сетълмент в реално време , т.е незабавно плащане в лева.

SWIFT (Society for worldwide Inter-bank financial Telecommunication) система за международни банкови разплащания.

SWIFT BIC – международен банков код (Bank Identifier Code)

*******************************************************************************

Преговора от 18.09.15г.: и преговора от днес, 23.09.15г. по изключение е по-долу (продължение на точките):

Преговор за входно ниво

1. Пари - функции

o Разчетна единица - Всеобщ еквивалент , стоките стават съпоставими. Измерването става идеално, а не реално,т.е. парите не е необходимо да съществуват в сметката на индивида или по сметката на фирмата.

o Средство за размяна – посредничат при реализацията на стоки и услуги. Парите циркулират налично в паричното обращение, а също така безналично в паричния оборот на страната.

o Средство за плащане – издължават се парични задължения

o Средство за натрупване – запазване на покупателната сила

o Средство за изразяване на цените на международния пазар, т.е пренасяне на богатство от една страна в друга.

2. Средства за разплащане:

o монети

o банкноти

o полици

o транзакционни

o електронни пари

3.Характеристики и елементи на монетите и банкнотите

Общи елементи за банкноти и монети:

Номинален знак

Паричната единица

Година на емисия

Емитент

Само за монети:

Щемпел

Символи по периферията

Само за банкноти:

Антикопирен елемент

Антикопирен ивица

Тъмна осигурителна нишка

Знак за незрящи

Воден знак

Подписи на управител и касиер на БНБ

Микротекст

Регистър на проглед

4. Паричен агрегат

Чрез парични агрегати се осъществява, установяването и регулирането на парите в обращение. Измерването на парите става с т.нар. парични агрегати. Във всеки паричен агрегат се включват определени парични активи. В паричните агрегати се включват съответно:
М0-парична база. Наличните пари в населението, предприятията и касите на банките.

М1(тесни пари) - състоят се от парична база плюс разплащателните сметки и безсрочните депозити, т.е М1 се състои от най-бързо ликвидните разплащателни инструменти.
М2 – състоят се от квазипарите и паричния агрегат М1. Квазипарите са срочни депозити, спестовни депозити в левове , депозити в чуждестранна валута и т.н.
М3(широки пари) – състоят се от М2 плюс специални депозити, споразумения за обратно изкупуване, дялове и акции от фондове на паричния пазар, както и дългови сертификати с падеж до две години включително.

5.Кредит – форми

I. Стоков (търговски) – предоставя се в стокова форма, чрез отсрочване на плащането.

II. Паричен (банков) – предоставя се в парична форма

a) Държавен кредит

b) Потребителски и търговски кредит

c) Международен кредит

6. ЛИХВА – кредитополучателят / длъжникът заплаща за способността на заемните пари да задоволят определени негови потребности или да му носят доход.

Норма на лихвата – отношението на лихвата към величината на заема, изразено в процент.

Видове лихви:

§ Според начина на изчисляване: Проста и сложна лихва

§ Според начина на начисляване: Декурсивна и антиципативна

§ Според характера на сделката: кредитна, влогова, депозитна

§ Според промяната й във времето: фиксирана, променлива

§ Според видовете и формите на кредита и обезпечението: ипотечна, ломбардна, контокорентна

§ Според изпълнението на задълженията по сделката: редовна и наказателна

§ Според отразяването на инфлационните процеси: номинална и реална

§ Според субекта, който я определя: ОЛП и пазарна

* Проста лихва е лихвата, която се изплаща, когато в края на всеки лихвен период се олихвява само първоначалната сума (начален капитал или главница).

** Сложна лихва е лихвата, която в края на всеки лихвен период се прибавя към основния капитал и се олихвява заедно с него в края на следващия период.

7. БАНКОВА СИСТЕМА

7.1 Едностепенна и двустепенна банкова система ( в зависимост от независимостта на Централната банка)

7.2 Банковата система в България представлява съвкупността от всички банки и банкоподобни институции, получили лиценз от БНБ.

7.3.Функции на Централната банка в България– емисионна, регулираща и контролна

7.4 Търговските банки (ТБ) в България

Банкови операции – активни , пасивни и посреднически

Структура – ТБ се учредяват като АД с едностепенна или двустепенна система на управление. ТБ имат вертикална структура на управление.

Видове банки:

Според източника на капитала – държавни, общински, кооперативни и частни

Според вертикалната структура – с клонова мрежа, без клонова мрежа

Според вътрешната си структура - с едностепенна или двустепенна система на управление

Според стопанската дейност на клиентите – промишлени, търговски, земеделски, транспортни…

Според операциите, които осъществяват – Най-разпространени са универсалните ТБ, но има и:

- Депозитно-спествни

- Ипотекарни

- Ломбардни

- Инвестиционни и др.

7.5 Небанкови институции

Примери: лизингови компании, инвестиционни посредници, застрахователни дружества, дружества за електронни пари и др.

7.6 Банкови обединения

Банкови съюзи, кооперации, концерни, картели, синдикати и др.

В България основните обединения са:

Финансов холдинг

Банкова група

Банков консорциум

Teacher Grozeva

Страници

XII г

- “Пресечен” /”крос”/ курс- сделката се извършва посредством трета валута, а не пряко между валутите на двете държави – страни в сделката: